Здравейте!
Вие можете да се обадите на тези пощи,
за контакт с мен:
***********************************
Благодаря! © Valeriwaxus ©. 2022. ©.
********************************************
“Златният Талисман.”- фантастика.- Откъс № 39.
********************************************
"The Golden Talisman." - fiction. - Excerpt No. 39.
********************************************
На платформата: The Moon, течеше един спокоен ден. Скоростта на движение беше вече твърде голяма, а траекторията не предвиждаше някакви усложнения.
За удобство на дежурните на платформата и дежурните по седемте кораба, напред периодично бяха изтрелвани капсули, за разузнаване на пътя напред. Тези капсули биваха от евтин материал и със ограничени възможности, за еднократна употреба. Наричаха ги: “еднодневки”, а живота им биваше, в порядъка от десет до сто дни, толкова гориво имаха със себе си. Капсулите еднодневки, сканираха пътя по курса на платформата, като изпращаха информация обратно до нея. Обикновено тези капсули еднодневки, изпреварваха платформата със около 40 – 50 часа, преднина.
Това гарантираше лесен и гарантиран път, за 50 часа напред. От опита със подобни капсули, Браун знаеше, че при препятствия напред по пътя, платформата щеше да има време, да вземе нова, безопасна траектория, избягвайки препятствията.
Във следобеда, Браун седеше на топло в каютата със Палма, Ким, Аш, Катрин и двете сестри. Те слушаха музика и се радваха на хубавото време. Времето из открития космос, подобно на планетарното време, биваше хубаво или лошо.
При хубаво време, звездите някак си сияеха в далечината.
Този ден преминаваше лесно и без съществени проблеми, на платформата със седемте кораба. Браун се изправи по някое време, пред един люк, за да погледа навън. Музиката му напомняше близко минало и тогавашните времена и настроения. Той запали цигара замислен. Наближаваше времето, когато спасителният кораб, трябваше да се отцепи от платформата, за да върне обратно на Осмата планета, болните хора и тези, които се отказваха, да пътуват до Планетата на Планините. До този час, тези хора, които щяха да се върнат обратно, бяха около 975 души, но в това число, бяха и работниците, монтирали разни машини по платформата, пък те въобще не бяха тръгвали към Планетата на Планините, а просто използваха възможностите на спасителния кораб, че ще ги прибере у дома.
Следобедът, бордово време, отминаваше, а Браун повика Катрин, за да се разходят из тунелите на платформата. Тези тунели, опасваха съоръжението, свързвайки останалите кораби. Така хората си ходеха на гости, събираха се да пийнат и поговорят. По пътя си, двамата срещаха колеги и приятели, казваха си по нещо и продължаваха нататък.
Централния модул на платформата: The Moon, беше разположен на удобно място, със добра видимост във всичките посоки. В дежурната на централния модул, дежуреха около 30 души- земляни, както и още 15 извънземни. От това място, се управляваше платформата, нейните двигатели и всички системи. За удобство на седемте кораба, закачени към платформата, те можеха селно и бързо да се откачат от нея, по всяко време, като това можеше да стане и автоматично. Освен спасителния кораб, който скоро щеше да се отдели, за да се завърне на Осмата планета, другите шест кораба, ги свързваше общата цел- да пристигнат на Планетата на Планините, разположена около Светло- синята звезда.
След разходката и посещението при Централния модул, Браун и Катрин се завръщаха обратно към кораба Neptune, доволни от разходката и приятно прекараното си време. Те се спряха чак при столовата на кораба си, където имаше към 40 души. Двамата вечеряха в столовата, пък побъбриха с колеги и приятели, преди да се приберат в бокса на Браун, за да си отдъхнат.
Вечерта беше започнала, а Браун пушеше цигара, седнал зад пулта си в бокса и умуваше за разни неща. Очакваше се след няколко дни, да наближат до малка междинна станция на извънземните, отбелязана на картите на корабите. Именно там, платформата трябваше да забави хода си, за да изпратят един от корабите си, на посещение там. Докато имаше време до срещата, пет от екипите умуваха по това събитие, а 37 % от компютрите, изчисляваха това мероприятие. Това предполагаше- нови траектории, нови товари и т. н.
Със идването на бордовата нощ, Браун седеше усамотен в бокса си и слушаше музика, докато Катрин спеше. Той беше приел нощно дежурство от пет часа, за да наглежда пътуването на платформата.
-----------------------------
Откъс № 39
------------------------------------
Коментари
Публикуване на коментар