Здравейте! Моля да се обадите на тази активна поща, за контакт с мен: cassio1@abv.bg или тук:
valeriwaxus@aol.com Благодаря!
********************************************
“Златният Талисман.”- фантастика.- Откъс № 25.
********************************************
"The Golden Talisman." - fiction. - Excerpt No. 25.
********************************************
Мразовит ден се случваше в базата на земляните, край минералното горещо езеро, където корабът Neptune изчакваше решенията на стратезите за идващите дни. В тази база, Алекс беше намерил няколко души, пристигнали от Земята, през изминалите времена. Той разговаря с тях, за да научи какво се случва там, толкова надалеко от Седмата планета. На срещата им бяха също неколцина от хората му. За да не са на празна маса, всички те се почерпиха с вино. Разговорите продължиха около два часа, а когато Алекс и хората му си тръгваха към кораба, те се сбогуваха с новопристигналите от Земята и излязоха навън от кафенето, наблизо до космодрума.
Навън беше навалял сняг, а в това време продължаваше да вали. Снегът по тези места биваше леко зелен, леко синкав и блестеше под Резедавото слънце.
Замислен над наученото от последните времена за Земята, Алекс умуваше мълчаливо. Земляните бяха изправени пред Голямото разделение на народите. Заради отлитането на хората към звездите в коренно различни посоки, което многократно ги отдалечаваше един от друг, беше възникнала и новата мода: групи и общности, да заминават към Времената на динозаврите, търсейки лесен живот и свободата си. Заради доближаването пък на Млечният път към Андромеда и предстоящите от това катаклизми, хората масово търсеха големи космически кораби, за да се евакуират на по- безопасно място... Идеята им беше, че като бъдат на борда на космически кораб, можеха да намерят достатъчно безопасно място, макар й временно, докато двете галактики се сблъскват помежду си...
В резултат от всичко това, реалността на самата Земя, непрекъснато и динамично се променяше, било от намесата в миналото, било от намесата на извънземни от самата Андромеда...
Идеше вечерно време, а Алекс се усамоти да слуша музика и да почете книга насаме, преди отлитането, насрочено за малките часове на идещата нощ.
--------------------------------------------
В късната доба на извънземието, Neptune отлиташе от базата, като по учебник, със около 70 минути по- рано от обявеното. Със бавното набиране на височина и скорост, дежурните страдаха от лепкава дрямка, а четиримата пилоти, бяха оставили на автоматиката да води полета, вместо тях.
Буден в тези часове беше и Алекс, а компания му бяха двете извънземни сестри- ЙойоУан и ЙойоТу, които слушаха музика заедно с него. Наближаването на Андромеда безпокоеше и земляните от Седмата планета и хората по корабите им. Трябваше да имат предварителни стратегии по въпроса, макар й това да беше далечна работа... Извънземни имаха виждане по темата, както й пророчески сънища по въпроса, но това събитие беше все още надалеко напред из времето...
-------------------------------------------
Рано сутринта Алекс се събуди от дрямка, но съмването беше още надалеко. Дъждовни облаци, закриваха хоризонта около изгрева на Резедавата звезда, та скоро нямаше да стане по- светло наоколо. Алекс пусна музика, докато се раздвижваше из каютата, а зелената детелина на часовника му, беше знак, че полета върви нормално и хората са налице...
Предстоеше още един тежък ден.
-------------------------------------------
Откъс № 25
--------------------------
Коментари
Публикуване на коментар