Откъс № 182, Нов фантастичен роман.
**************************************
Фантастика. *
************************************** Започваше един нов ден, над космическия кораб Volvo, паркиран край дългата аварийна писта, наблизо до приземения аварийно Обект- кораб на извънземните, с който бяха спасени близо 400 земляни. Неговите Десет извънземни пилоти, бяха настанени в кораба Volvo, докато трае ремонта на техния кораб. Още от сутринта, Алекс и Аш, придружени от двамина от Пилотите, се заеха да разгледат техния кораб, макар и претърпял пожари и тежко приземяване в миналите дни. Пилотите бяха хуманоиди от една известна раса за земляните, а техния кораб, макар й повреден сериозно, се оказваше сериозна машина, която впечатли земляните от Империята. В същото време, специални екипи правеха плановете за ремонта на тази машина. Десетте пилоти не бързаха да си заминават, защото 42- рата планета им се хареса, но въпреки това, ремонтните работи започваха.
По обедно време, Алекс пушеше цигара изправен до един люк в общата каюта. Навън нямаше почти никакви постройки, освен базата, която обслужваща- дългата 40 километра, писта. Времето беше със силен вятър, като наближаваха дъждове.
В началото на следобеда, на мястото пристигна също и кораба Nissan. По същото време навън заваля проливен дъжд. Всичката вода се изтичаше от дългата писта, надолу към реката, като пистата си оставаше в добро състояние за да могат да се приземяват там други кораби.
Екипажите и екипите на двата кораба не се бяха срещали от доста време, та се събраха към стотина души от двата кораба в столовата на Volvo, а други си ходеха на гости по каютите. В тези часове Алекс беше със своите хора в общата каюта, докато обмисляха планове за напред. По някое време той запали цигара и се изправи до един люк, за да погледа навън, а Аш пусна лека музика, докато момичетата правеха закуска преди вечеря.
Следобедът напредваше, когато над пистата и корабите край нея, както и над базата, дъждовете се обърнаха на сняг, със голям дебит. Тези снегове бързо започнаха да трупат дебела снежна покривка, която лесно замръзваше, след това, а Алекс и неговите другари се топлеха с печки и умуваха по разни нови проблеми, а също и по по стари проблеми, а двете извънземни сестри: ЙойоУан и ЙойоТу пък, разговаряха със няколко от Пилотите, спасили близо 400 земляни, изпаднали в немилост надалеко из извънземието. Разговорите се мотаеха около темата за тяхната цивилизация- някъде на около година път, по- нататък от Зелената Звезда. Този разговор заинтригува също и другите хора, както и мислещите диаманти, които обичаха да умуват и да мъдруват, винаги жадни за нови знания.
Цивилизацията от която произлизаха десетимата Пилоти, се оказваше нищо необикновено, по принцип, а те им показаха снимки и клипове от тяхната планета, както и музика от там, колкото и да беше невероятно това. Основната планета на Десетимата пилоти, била Петата около Жълтата Пулсираща Звезда. От планетата им се заинтересува и Имперското разузнаване, което не беше нищо особено. Феноменът на пулсиращата звезда, извънземните обясняваха със странните вибрации във вътрешността й, които правеха пулсации на по- висока яркост и по- ниска яркост, със период около 168 земни часа.
До основната Пета планета на тази цивилизация пък, се намирала малка черна дупка, която често поглъщала вакуум от космоса наоколо, затруднявайки сериозно космическите полети в зоната... За сметка на това пък, черната дупка произвеждала въздух за дишане от незапомнени времена, без някой да можал да обясни явлението... Така цивилизациите наоколо имаха толкова много въздух, та бяха основните му продавачи в зоната.
От свободните за продан количества въздух, се заинтересуваха Имперските стратези. Те опитаха да договорят огромни количества въздух, които да купят и да си доствят на 42- рата планета, за “черни дни”, както се казва. А ниската цена на този въздух удиви и земляните и извънземните.
Във същата вечер, Десетте пилоти, опитаха връзка със своя свят, чрез специалното си квазарно радио. Те разгънаха мощни антени и телескопи, които използваха за тази цел. За отговор трябваше да чакат известно време, но това не представляваше проблем.
Късно вечерта в столовата на Volvo, беше хаос. Тук се бяха събрали към 300 души от корабите наоколо, за да се почерпят, отпразнувайки факта, че са се срещнали отново.
Около полунощ Алекс се събуди, а Ирина още спеше в койката си. Той запали цигара, погледна ситуацията, погледна навън, а там валеше сняг безспирно, вече натрупал над десетина метра дебела покривка, почти навсякъде наоколо. До сутринта имаше много много време, а Алекс вече се беше наспал. Докато умуваше- с какво да се занимава в късната доба, мислещия диамант Синьото око, му беше добра компания...
***************************************************
На вашето внимание тази музикална колекция от YouTube:
Приятно слушане.
https://youtube.com/playlist?list=PLf1oW_DB2bnfyC8oxkcPAwhTJgFNpuiCH ************************************************
Следва продължението на романа.
Благодаря за вниманието и всичко останало.
E- mail: valeriwax@hotmail.com
Предишните откъси можете да намерите ето тук:
***************************************************
Коментари
Публикуване на коментар