Откъс № 177, Нов фантастичен роман.
**************************************
Фантастика. *
************************************** Със течение на времето, настъпиха по- добри времена за Империята. Нашественикът от Планетата на трите пустини, беше взел решение: да прекрати опитите за нашествието във 42- рата планета, поради значително оскъпяване на този процес. Разузнаването на Империята, имаше данни за масов глад на онази планета, поради харчовете във войната. Междувременно към планетата на нашествениците, бяха изпратени преговарящи елементи. В очакване на примирието, земляните от 42- рата планета, се подготвяха евентуално да отблъснат, следващо нападение.
По обедното време на един облачен ден, Алекс и неколцина негови хора, се разхождаха край реката край базата, а с тях беше и пантерата Bony. Десетина мислещи диаманти летяха над тях с малки дронове, радостни от хубавия ден. На около два километра, надолу по брега, те завариха стотина души, които ловяха прясна риба, пък си бяха запалили и огън. Това бяха хора от базата, които си почиваха след дежурства или пилотиране на дронове.
Като се заговориха с тях, Алекс и хората му научиха, нови положения от войната, както и вероятното й приключване в скоро време. Докато се черпеха край огъня, Алекс запали цигара и се огледа наоколо. За тези петнадесет години, които той и още 1,100 земляни бяха прескочили наведнъж, Първата База беше покрила огромна площ, около реката и езерото, а представляваше укрепено съоръжение за евакуация на управляващите Империята екипи.
Сняг валеше от няколко часа, над Първата База и наоколо, а Алекс и хората му се почерпиха, пък тръгнаха да се прибират на кораба Volvo.
В следобеда Алекс се оттегли в бокса си, за да си събере мислите и да умува по стратегията за отбрана на 21- вата планета, въпреки, че война там не се очакваше. Във умуването му помагаше мислещия димант Синьото око.
По някое време, при Алекс се появиха двете извънземни сестри: ЙойоУан и ЙойоТу, които му бяха приятелки от месеци насам. Той пусна хубава музика и им заръча, как да подредят трапезата за общата вечеря със десетимата му другари в общата каюта. Тези хора бяха заедно от незапомнени времена. Деляха заедно и хляба и тревогите си. До вечерта оставаха часове, а софрата скоро беше готова. Междувременно дежурните на четирите кораба, бяха готови за отлитане, ако планетата отново бъде нападната. А тези кораби бяха сериозни, бойни кораби от Имперския Флот.
Откакто Алекс вече не беше Император, той разбираше кои хора са му верни, кои- не. В същото време, той имаше много повече свободно време, което използваше по предназначение.
Късно вечерта Алекс и хората му приключиха с вечерята, пък седнаха да умуват по плановете за напред. Ако войната наистина приключеше, то за тези хора се отваряха безброй идеи за бъдещето, които да реализират. Рязко развитие се забелязваше в науката, техниката и други области на интелекта.
Алекс, избръснат и леко пийнал, запали цигара, докато умуваха за развитето на цивилизациите на земляните и по- конкретно: за развитието на Империята.
Към полунощ, Алекс се оттегли в бокса си, очаквайки Ирина да му гостува. Той пусна музика, погледна по навик- каква е ситуацията из Империята, пък застана до люка, да погледа навън, където отново трупаше сняг.
***************************************************
На вашето внимание тази музикална колекция от YouTube:
Приятно слушане.
https://youtube.com/playlist?list=PLf1oW_DB2bnfyC8oxkcPAwhTJgFNpuiCH ************************************************
Следва продължението на романа.
Благодаря за вниманието и всичко останало.
E- mail: valeriwax@hotmail.com
Предишните откъси можете да намерите ето тук:
***************************************************
Коментари
Публикуване на коментар