Откъс № 168, Нов фантастичен роман.
**************************************
Фантастика. *
************************************** Няколко дни след това, във един следобед, Алекс се събуди от сън, а като видя, че е спал почти тридесет (30) часа, се изненада. Той се разсънваше, докато проверява каква е ситуацията, към това време. Щом забеляза, че навън продължава да вали силен дъжд, той погледна дали има наводнения. Действително имаше известни наводнения, но нищо особено. Запали цигара и се изправи пред единия люк, за да погледа навън. Пътищата бяха под вода, на около метър височина, но пък машините бяха с големи гуми и със високопроводимост, та бяха все още в движение. А самите пътища бяха повечето от асвалт, така да се каже, или бетон, а някои бяха покрити просто със малки камъни.
Такова- късно започване на деня, беше малко странно за Алекс, а сумракът навън го правеше, някак си извънземен ден, във известен смисъл. Сякаш за да го объркат съвсем в този късен негов ден, на входа се появиха ЙойоУан и ЙойоТу, както винаги засмяни и закачливи. Този път не им се получи, да го гъделичкат и мачкат, защото Алекс застана в нападателно- агресивна поза, но това само ги разсмя... Тяхното “айкидо”, било много по- различно, от това на земляните. Изведнъж пък на втория вход на бокса на Алекс, се появи изненадващо- Ирина. Тя добре се познаваше със двете извънземни сестри, но ги погледа този път- малко “накриво: и “от главата до петите”, сякаш смяташе да ги купува- “на килограм”... А Алекс пусна музиката да думка наоколо в тонколоните, а също така се разположи зад пулта, за да проверява нещата от последните времена. Закъснението на Алекс, не се отразяваше по никакъв начин на живота из Империята. А когато по- късно четиримата излязоха навън, пред единия вход на космическия кораб Volvo, те забелязаха, че новият космодрум е направен доста над нивото на водата наоколо, та можаха да се разходят, без да минават през вода. Така беше поправена грешката на старите летища, които често биваха под вода, при дъждовалеж. Пътят към Първата Крепост също биваше доста нависоко, та после четиримата се насочиха натам, да се разхождат- без конкретна цел. Те не носеха чадъри, а само си поставиха шлемовете, а униформите бяха непромокаеми за вода, та оставаха сухи, така да се каже. Дъждът ги зарадва по някакъв начин, а въздухът ухаеше на озон и свежест. На една от площадките към космодрума, четиримата забелязаха, че е опъната шатра, а там имаше стотина и повече хора, които се черпеха с бира, вино и други напитки, край скарата. Та се спряха и те там, без да са гладни, но “аптетита идва с яденето”. Те така се замотаха да разговарят с хората и да се черпят, та закъсняха до вечерта, когато стана тъмно наоколо.
Вечерта напредваше, когато се прибраха в кораба Volvo, подсушиха се и седнаха да си почиват и да се стоплят по печките. Алекс, понеже беше станал скоро от сън, смяташе да поработи до късната доба, след която малцина издържаха будни, заради дългата и предълга нощ тъдява, придружавана с кошмарите на извънземието...
Той си имаше и планове, какво да поработи в нощта си.
А някой пусна отново да думка музика, докато момичетата спретнат софрата за вечеря.
******
След вечерята, няколко души от другарите на Алекс, както и той също, се хванаха да проектират нови елементи и сектори от новата военна База. Програмите, които имаха на рзположение, бяха професионални до голяма степен, та изчисленията ставаха лесно и бързо. В същото време, на самата База, продължаваше строежа на новите сегменти, измислени в предишните дни. В строежа ударно участваха около 300 строителни робота и екипи от специалисти и оператори на роботи, работещи на смени по 6 (шест) часа. В строежите участваха около 50 (петдесет) строителни дрона с различна големина, а всичко това наблюдаваха със дроновете си и около 20 (двадесет) мислещи диаманти.
******
Късно вечерта, със Алекс и Ирина останаха да будуват и неколцина други, сред които и двете сестри. Музика думкаше по нощите, вместо да се оставят на извънземните нощни кошмари.
Алекс се беше изправил пред оперативния екран и наблюдаваше това- онова от тук- от там. Той прегледа и новините от Империята. Най- новото беше, че на една от чуждите планети, където пък нямаше все още земляни да живеят там, беше започнала тежка война. Тази планета се намираше на около пет месеца от 42- рата планета.
Въпросната новина, за започваща война, само на пет месеца дистанция от 42- рата планета, изненада всички. А Алекс изостави всичко останало, за да умува за новата война. Информацията по темата биваше оскъдна. На първо време, Алекс събра при себе си, десетима от стратезите на Империята, за да умуват и да вземат мерки по въпроса. Едно от най- първите им решения беше- до тази планета, да изпратят разузнавачи.
Алекс и хората му, останаха да умуват до ранните часове на нощта, впредвид новата опасност. А въпросната планета биваше известна под името: “Планетата на трите пустини”.
Там наистина имаше три големи пустини, някак си край останалия зелен свят, с гори, реки и морета.
***************************************************
На вашето внимание тази музикална колекция от YouTube:
Приятно слушане.
https://youtube.com/playlist?list=PLf1oW_DB2bnfyC8oxkcPAwhTJgFNpuiCH ************************************************
Следва продължението на романа.
Благодаря за вниманието и всичко останало.
E- mail: valeriwax@hotmail.com
Предишните откъси можете да намерите ето тук:
***************************************************
Коментари
Публикуване на коментар