Откъс № 149, Нов фантастичен роман.
**************************************
Фантастика.
************************************** Това бяха времената след Голямата евакуация, заради астероида. Космическите кораби, изчакаха около десетина часа, след отминаването на астероида, пък започнаха завръщане към планетата и Крепостите. От икономическа гледна точка, заради използваното гориво за корабите, Империята беше загубила сериозна сума, за сметка на фонда за екстремални и други ситуации. Този фонд щеше бавно да се въстановява, след Голямата евакуация. Екипът Делта посочи и точната сума, похарчена покрай “шоуто”, а Алекс погледна сметката и си каза, че не е чак такъв голям разход на финанси и гориво. Астероидът беше прелетял на съвсем безопасно разстояние, а след това, нещата бавно се завръщаха към нормалното.
В един следобед, корабът Volvo, помагаше на евакуирани, да се завърнат “у дома си”, като на борда бяха качени 400 пътника- земляни и 50 извънземни, които бяха прекарали известно време в базата на едната луна. Хората бяха зарадвани, от неочакваната развръзка на нещата, зарадвани от завръщането си, в Крепостите, а кораба имаше още няколко часа път до летището.
А Алекс пушеше цигара, преди приземяването на кораба Volvo, докато преглежда сметката на похарченото от Империята, при Голямата евакуация. Той си мислеше, че ще трябва добре да се поработи, за да се възстанови фонда за екстремални и други ситуации, но в същото време, беше необходимо и възстановяване на изразходваното гориво.
*****
През следващите дни, хората се завръщаха по домовете си, постепенно, а нещата се нормализираха. Корабът Volvo, остана на летището, където се беше приземил одеве. Екипите и Алекс, имаха да решават важни задачи, след нормализирането на ситуацията.
Един следобед, Алекс беше излязъл на разходка, заедно със Палма, Ким и Аш, както и пантерата Bony, която наддаваше тегло със всеки изминал ден. Те имаха и един робот за охрана, освен пантерата Bony. Алекс запали цигара, докато разговаряха с охраната на кораба, и други колеги, спряли се при единия вход, а сетне се разходиха около корабите на летището. Този ден се беше случил мрачен и облачен, а местните извънземни предупреждаваха за неблагоприятни и опасни времена, за каквото и да е било. Екипите на Алекс се съобразиха с тези поверия, пък отложиха редица нови планове, преди всички хора да се завърнат по домовете си. Това разбира се изискваше повече време, но пък то вече не се бързаше за нищо.
След разходката из парка и насам- натам, четиримата земляни, пантерата и робота, се завърнаха на борда на кораба Volvo, а Алекс се усамоти и потъна в размисли. Важното за момента беше да не започва нови планове, заради предупреждението на местните извънземни, че времената са лоши и неблагоприятни за нови планове.
Това го накара да потъне в спомени от изминалите години, преживяни с какви ли не приключения, по разни кораби и светове. Той добре си спомняше пътя, по който бяха минали той и хората му в началото и неговата Експедиция, започнала с два кораба, съвсем в началото, а по- късно броя им беше стигнал до двадесет и един кораба, в това число- гордостта на земляните: космическият кораб Jupiter, който можеше да излети от такава планета, като 42- рата, със 5,000 души на борда си. Този огромен кораб, години наред радваше очите на земляните, уникален от всички гледни точки. Той беше проектиран и създаден по върхови технологии на земляните и техните извънземни приятели...
*****
Вечертта завари Алекс заспал в койката му. Така го намери и Палма, която му беше дошла на гости, така да се каже. Той не се стресна от звънеца, не се изненада, че тя е дошла при него, а стана и се зае да се разсънва, докато я посрещаше, пък пусна музика и погледна да провери- как вървят нещата из Империята. Това той можеше да направи с един поглед към двата си часовника. Особени проблеми не бяха отбелязани в тези часове. Докато слушаха музика, Алекс се разсъни, пък още помнеше и сънищата си от този ден. Той мислеше да поумува по тях, за да разбере, какво го предупреждават боговете...
Алекс и Палма закусиха набързо, докато преслушваха новините оттук- оттам, а той застана пред един люк и се загледа навън. Из Крепостите животът бавно навлизаше в ритъм. Очакваше се в близките няколко дни, всички евакуирани, вече да са по домовете си.
***************************************************
На вашето внимание тази музикална колекция от YouTube:
Приятно слушане.
https://youtube.com/playlist?list=PLf1oW_DB2bnfyC8oxkcPAwhTJgFNpuiCH ************************************************
Следва продължението на романа.
Благодаря за вниманието и всичко останало.
E- mail: valeriwax@hotmail.com
Предишните откъси можете да намерите ето тук:
***************************************************
Коментари
Публикуване на коментар