Откъс № 142, Нов фантастичен роман.
**************************************
Фантастика.
************************************** Новият ден беше започнал за Алекс, още в късната доба, по местно време. Той беше излязъл на терасата на каютата, за да погледа навън и да подиша чист и свеж въздух. Сетне запали цигара, докато се разсънваше с нес кафе от автомата. А до него застана Палма, без да говори нищо. Звуците и нощните шумове на тази планета, бяха нещо уникално, та човек и съвсем да се обърка, щеше да разбере, че не се намира на Земята. Някъде към хоризонта изгряваше една от луните на 42- рата планета, а над Първата Крепост, прелетяха двойка дракони, дълги към няколко земни метра. Някъде из джунглите наоколо, нощните зверове се завръщаха с плячка по бърлогите си, а дивеча се криеше в по- недостъпни места, нависоко в планините.
Денят така и не започваше, а Алекс и Палма се топлеха на печките в каютата, очаквайки още някой да стане от сън. Бледо червената луна на тази планета, правеше светлината наоколо, доста мрачна, а Зелената Звезда, скоро нямаше да изгрее, а пък имаше и облаци, наоколо.
След двамата се събудиха двете извънземни сестри: ЙойоУан и ЙойоТу, които погъделичкаха Алекс, за добро утро, някак си тотално- извъземно, пък седнаха да послушат музика. Алекс изтърпя наказанието стоически, пък се зарадва, че лесно се е оттървал от тези сестри. Общуването със извънземни, понякога беше трудна работа. Човек се сковаваше от тяхната силна хипноза, а някои дори се паникьосваха от това. Поради по- дългото запознанство, на Алекс и двете извънземни, те се понаучиха, да не го ядосват със силна хипноза.
Нататък се случваше ранното утро в тази местност, край градовете на Империята. Зелената Звезда тромаво се катереше над хоризонта, но не успяваше да пробие през облаците. На тази планета, Зелената Звезда изгряваше от югозапад, а залязваше някъде към севера.
След едно такова мрачно утро, животът се съживяваше постепенно, из корабите и градовете на Империята. Хората знаеха наизуст, какво ще правят и в този нов ден, но имаше и изключения, и изненади. В най- новите времена, земляните бяха започнали и нови производства, предимно за да си уплътняват времето, но и заради икономическия ефект от това. А повечето от тях, през повечето време, се учеха на какво ли не- науки, технологии и други полезни неща, като всички знания им бяха под ръка.
По някое време, на борда на кораба Volvo, беше станало обед, по местното време, а Алекс запали цигара, и се зае да прегледа новините, оттук- оттам, както и от разузнаването и включително- от мисията на командирите Буун и Пиркс. Из новините нямаше нищо особено, а понеже сигналите от мисията, започваха да отслабват, беше разгъната по- голяма приемна антена, а сигналът се фокусираше прецизно, за да е разбираем.
Алекс пропусна и обяда, тъй като нямаше добър апетит. Когато по- късно той излезе на разходка навън, с двете сестри, пантерата Bony, а също и един охранителен робот, забеляза, че е доста облачно, а валеше ситен дъжд.
Във ранните часове на следобеда, по местно време, Алекс покани двете извънземни сестри, в дрона си, за да им покаже, каква къщурка си прави край джунглата и парковете на градовете. Той взе в дрона, също бойния робот и пантерата.
Местността, където Алекс си беше харесал, едно свое място за усамотяване, беше наистина интересно. Това беше на един хълм, край реката на града, откъдето се откриваше хубава гледка към хоризонта. На мястото Алекс, си беше направил малка, дървена къщурка, където да се подслони, но тук скоро щеше да бъде построено, малко убежище за размислъл и уединение. Както Алекс обясни на двете извънземни сестри- именно на това място, той щеше да се оттегли в своите старини.
Към края на следобеда, Алекс, сестрите и пантерата, както и охранителния робот, се завърнаха с дрона, при кораба Volvo. Освежен и ободрен от разходката, Алекс бавно се завръщаше към задачите си, но в мислите му оживяваше къщата, която скоро щеше да бъде издигната, там на любимото му място, край реката. Това трябваше да бъде неговото убежище за старини, но всичко това беше малко прибързано, ако му се наложеше- отново да пътува надалеко, с някой кораб...
Във вечерта Алекс отложи всякакви срещи, за да си проектира къщата за старини, чрез готови програми от миналото. Къщата на неговите мечти, нямаше да бъде оскъпявана, но щеше да има и известни подземия. Той не помнеше, откога живее по разни кораби, а смяташе на старини да се оттегли именно в тази къща...
Това разбира се бяха съвсем далечни неща.
************************************************
Следва продължението на романа.
Благодаря за вниманието и всичко останало.
E- mail: valeriwax@hotmail.com
Предишните откъси можете да намерите ето тук:
***********************************************
Коментари
Публикуване на коментар