Откъс № 139, Нов фантастичен роман.
**************************************
Фантастика.
************************************** Изминаха няколко дни, на борда на разузнавателния космически кораб Saturn, от Флота на Империята. Този кораб, беше изпратен на далечно разузнаване, заедно със още един подобен кораб: Neptune. Целта им беше една много специална планета, намираща се на около Една Земна Година път от 42- рата планета, в посока непозната за самата Империя. Разбира се, Четиридесет и втората планета, около Зелената Звезда, пък се намираше на Осем Земни Години от родната планета: Земята. До тук бяха стигнали земляните, в стремежа си да търсят нови хоризонти и по- добър живот. Разузнавателната мисия на Saturn и Neptune, беше реализирана, за да се види, какво се случва на така наречената: Далечна планета. Именно от там произлизаше една друга цивилизация, за съжаление- изчезнала вече от 3,000 години. Последните двадесет извънземни от тази цивилизация, бяха намерени замразени, а след успешното им размразяване, те бяха пожелали- да се провери положението на тяхната родна планета, а именно: Далечната планета. Та именно така се стигна до изпращането на двата разузнавателни кораба от Имперския Флот, на разузнаване- към Далечната планета.
*****
Командирът Буун, беше Шеф на разузнавателната мисия, а също така, се намираше на борда на кораба Saturn. Във тези първи дни от полета, взеха за ориентир една Спираловидна галактика, към която насочиха постепенно траекторията на двата кораба. По този начин трябваше лесно да достигнат наблизо до звездата на Далечната планета. Нейната звезда успяха да намерят с телескоп и я кръстиха така: Далечната Синя Звезда. Видимостта към тази звезда беше недостатъчна, поради огромната дистанция до нея. Далечната планета пък, която беше целта на мисията, се виждаше в много умален вид, чрез телескопа.
Буун още от първите дни на тази мисия, прегледа плановете, още съвсем първоначални и недовършени. Задачите бяха разпределени, а трябваше поне 40% от хората, да спят в задължителен сън, за да са бодри и свежи, когато дотрябват на Буун. А самият той спеше, когато прецени това, като имаше свой помощник на борда на Saturn.
Достигнатата скорост към петия ден, беше голяма и страшна, но корабите се управляваха с прецизна автоматика и точни програми. Натоварването на агентите от двата кораба, беше достигнало максимума си, а започваше да намалява. Скоростта беше достигната, и скоро можаха да се разходят из кораба. Поради липса на ново ускорение, до голяма степен, скоростта не се забелязваше чувствително. Почти всеки ден, от кораба Saturn се изтрелваше напред малка ракета, с която се проверяваше пътя пред корабите, по няколко начина. Всяка от малките ракети, оставаше сетне някъде по пътя, за да излъчва радиосигнал за ориентирането, по обратния път към 42- рата планета.
Буун беше жесток и коварен човек. Той беше обучаван, да командва разузнавателни мисии в далечен космос, още от 5 годишен хлапак, а опита му в реални мисии се изчисляваше, на около 15 Земни Години.
*****
По същото време, на 42- рата планета, Алекс имаше един хубав и слънчев ден. Техниците бяха задържали непрекъсната радиовръзка с мисията към Далечната планета. С течение на времето, сигналът от корабите Saturn и Neptune, щеше да прекъсва на моменти и да пристига със известно закъснение поради дистанцията. Така между въпрос и отговор, щеше да има закъснение, което да нараства със времето, така да се каже.
В тези времена на Империята, нищо съществено не се случваше, а мнозина се вълнуваха, за разузнавателната мисия на Буун, и следяха новини от тази мисия.
А Алекс, който за пръв път не участваше лично в разузнавателна мисия с кораба Volvo, се радваше на спокойствие.
************************************************
Следва продължението на романа.
Благодаря за вниманието и всичко останало.
E- mail: valeriwax@hotmail.com
https://valecupa.blogspot.com/
https://valecupa.blogspot.com/
***********************************************
Коментари
Публикуване на коментар