Откъс № 132, Нов фантастичен роман.
********************** Корабът Volvo и през следващия ден, гостуваше на Първата Крепост, паркиран на една писта, на летище до града. След неудобствата от последните времена, заради лошото време, нещата бяха взети под контрол. Градовете оживяваха след целия хаос, а дори бяха рестартирани някои важни производства. В този ден отново заваля обилен сняг, та навън скоро нямаше да има движение, а това се случваше през подземната структура на градовете.
Алекс беше станал от сън в ранни зори, а зает със задачи, той не усети кога дойде обедното време. Докато се топлеше на печката, той обмисляше кои от функциите на производствата в тези градове, да бъдат запуснати отново. Оказваше се, че много от тях ще бъдат възстановени в близките дни.
Започваше бордовия следобед, когато Алекс и Аш слязоха на единия вход на кораба, за да видят отблизо какво е времето навън. Този вход представляваше товарен асансьор, който се спускаше със около 15 метра надолу, до достигане на земята под кораба. Той обикновено се държеше в горното му положение, правейки проникването в кораба невъзможно, за неканени гости. Щом двамата излязоха от входа навън, усетиха преди всичко чистия и свеж въздух, а времето не беше кой знае колко студено. На входа завариха двама от охраната, които се топлеха на печка в кабината, поставена там. Наоколо нямаше много движение, освен хората които почистваха пистите за очакваните в този ден кораби.
Алекс изпуши цигара, докато разговаряха с охраната, а сетне двамата с Аш се разходиха около кораба, за да го огледат отвън, но сериозни повреди не се забелязваха.
Нататък из следобеда Алекс се усамоти в почивния си бокс, за да си почива в изолация, а времето използва за да изучава архивите на кораба.
Към края на следобеда Алекс стана от кратък сън, взе си нес кафе от автомата и взе да се разсънва, а за по- късно той имаше планирана среща с Ирина, в бокса си. Докато спретваше трапезата за вечерната среща на свещи, той слушаше музика и хвърляше поглед през люка навън, а снегът, който валеше, го радваше.
А навън беше се приземил поредния пътнически кораб с нови заселници, около 500 души. Като забеляза това, Алекс прегледа техните данни. Той някак си познаваше тези хора, неясно от къде...
Скоро Ирина пристигна усмихната и в добро настроение, а Алекс и се зарадва и я покани на трапезата. Докато разговаряха обичайните си неща и се черпеха, Алекс прегледа новините, а после пусна музиката отново.
*
Късно вечерта Ирина беше заспала в едната койка, а Алекс в добро настроение пушеше цигара, изправен пред един люк. Очакваше се снегът да вали с часове, но това не вълнуваше никого. Замислен около поредните проблеми за земляните, Алекс се радваше заради хубавия си ден...
******************************************
Всички оцелели откъси от моите романи, се предлагат на флашка, по пощата, без голямо оскъпяване.
Очаквайте продължението на романа, а за всякакви въпроси,
можете да ми пишете ето на този адрес:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
Благодаря за вниманието и за всичко останало.
*******************************************
Коментари
Публикуване на коментар