Откъс № 131, Нов фантастичен роман.
********************** Корабът Volvo пътуваше и в следващия ден, към Крепостите, които бяха преживяли ураганен вятър, през последните няколко дни. На кораба всичко беше нормално, а новините от градовете, бяха добри. Алекс запали обичайната цигара, докато преглеждаше новините и докладите, изпратени му от различните екипи. Паниката около ветровете напоследък, вече отшумяваше, а хората възприемаха това, като нещо нормално за дълбокото извънземие. Във бордовия следобед, корабът плавно се спускаше към повърхността на 42- рата планета, като пилотите се целеха в летищата на Крепостите, за обичайното приземяване там, в идващите часове.
В общата каюта на десетимата другари на Алекс, най- близките му хора, изобщо, беше топло и уютно, а те се бяха стоплили добре, при настъпилите сложни и мразовити времена. Той пусна музика, оживен от добрите новини, а пък момичетата взеха да готвят закуска. Почти никой не беше се хранил, в паниката заради ураганните ветрове, ударили градовете на земляните. Това разбира се, беше нещо нормално в извънземието, когато нещата се объркат.
И в този ден Алекс от рано разпечата нова бутилка джин, за да се почерпят и стоплят. Непредвиденото гладуване беше отключило нови защитни сили на хората, за да не се паникьосват от най- малкото нещо.
Следобедът напредваше, а Алекс се настани зад пулта си, за да хвърли поглед на нещата, някак си- генерално. Той бързо оцени щетите от ветровете, възлизащи на една съвсем нормална цифра, нищо кой знае колко фрапиращо. Това зарадва и хората, които си бяха помислили, че са се провалили съвсем, от финансова и инвестиционна гледна точка.
До приземяването си край Първата Крепост, корабът Volvo имаше броени минути, когато Алекс запали обичайната си цигара, докато вземаше сложни и трудни решения. Радиовръзките бяха нормални, а в тези часове нямаше кой знае какво да се говори през тях.
*
След не дотам, меко кацане, корабът Volvo се стовари върху писта на летището, до Първата Крепост, а хората малко се стреснаха от това. На това място ветровете все пак бяха силни още, но това не тормозеше никой. Изтребителите, които бяха ескортирали този кораб до летището, отминаха нататък, имайки си отделно летище. А Алекс се разкопча от предпазните меки лостове, провери дали не си е навехнал нещо, пък стана да се разтъпче.
Работният процес при Крепостите беше замрял, но не и живота. Необичайната и неочаквана ваканция за хората тук, се преобърна в едно такова странно веселие, а някои го удариха на продължителен сън. Излизането на открито беше невъзможно дори и със скафандрите, а в тунелите биваше опасно, защото те бяха временни и не дотам стабилни.
В същото време, кризисните екипи обмисляха стратегия за възстановяване на производствата на земляните, при новите и необичайни ветровити обстоятелства. Но Алекс им заръча- да изчакат няколко дни, пък ветровете можели да се успокоят, постепенно.
Из градовете, някои хора, от часове бяха останали без храна, заради своята непредвидливост. Проблема се решаваше в тези часове, като бяха отворени кухни в подземията, от където лесно се преминаваше навсякъде из градовете. Тези кухни вече бяха двадесет, а хората се успокоиха, че няма да има продължително, лечебно гладуване, при сложни обстоятелства. Хората получиха и медицинска помощ от “Червената звезда”.
Денят си отиваше, когато нещата постепенно се нормализирваха, а Алекс беше спокоен, че неговите специални екипи, са свършили всичко необходимо и навреме. Във вечерта на борда на кораба Volvo, се случваше късна доба навън, при силен мраз и утихващи ветрове. Алекс преглеждаше новини от близо и от далеко, с намерението да дремне час- два, преди тежката нощ, която наближаваше.
******************************************
Всички оцелели откъси от моите романи, се предлагат на флашка, по пощата, без голямо оскъпяване.
Очаквайте продължението на романа, а за всякакви въпроси,
можете да ми пишете ето на този адрес:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
Благодаря за вниманието и за всичко останало.
*******************************************
Коментари
Публикуване на коментар