Откъс № 130, Нов фантастичен роман.
********************** Това беше един труден ден за Алекс, докато корабът Volvo, патрулираше и този ден над планетата, а новините от Крепостите бяха лоши- няколко урагана бяха преминали през тях, а ветровете продължаваха да са много силни. Като капак на всичко това, корабът навлезе в радиосянка. Към средата на бордовия следобед, Алекс все още не можеше да се намеси в събитията, с нови инструкции, нямаше и нови новини относно ураганните ветрове. В тези тежки часове за Алекс, той нямаше никаква информация от Крепостите на Империята... Той запали цигара и погледна данните за полета. Корабът беше високо над ветровете, на около 5,000 километра височина, над планетата. Радиоприемниците на кораба, не ловяха нито една станция в тези часове, а хората бяха в напрежение, без никаква нова информация за случващото се...
Следобедът напредваше, без никаква промяна в ситуацията. Дежурните на кораба взеха решение- да поемат по курса към Крепостите, без намаляване на височината на полета. Алекс одобри решението и се закопча в креслото си, за да умува над ситуацията, а кораба леко се подрусваше от ветровете.
Към края на следобеда, все още нямаше връзка с други станции на Империята. Алекс се черпеше с джин, в компанията на другарите си, а пилотите внимаваха в сложната ситуация, при ниска видимост и вятър. За компенсация на ветровете, корабите на Империята имаха специални стабилизатори- маховици, които се въртяха с подходяща скорост и неутрализираха влиянието на ветровете върху кораба. При много силни ветрове, маховиците се пускаха на по- бърза скорост на въртене.
Идваше и вечерта на борда на кораба Volvo, когато дежурните успяха да се свържат с кораба Nissan. Над Крепостите беше преминал и трети ураган, но жертви и пострадали нямаше. Хората навреме бяха затворили люковете със блиндираните им капаци. В съобщението се говореше за известни материални щети.
Успокоени от новите известия, хората от кораба Volvo, вече пътуваха по- спокойни към Крепостите, а Алекс се зае да прегледа инструкции за урагани, като вече такива бяха изпратени до всички станции на Империята, в това число- кораби, градове и т.н.
Късно вечерта на борда се получиха още новини от Крепостите. Ветровете там продължаваха, но хората бяха на сигурно място. Щетите до този час, не бяха кой знае колко сериозни.
По някое време Алекс се разтъпкваше из кораба, заедно с двете извънземни сестри: ЙойоУан и ЙойоТу. Настроенията се подобряваха след паниката, в изминалите часове. Затова пък извънземните съобщаваха, че периода на силните ветрове едва започва. Това не изненадваше никой.
Полунощ идваше, а Алекс мислеше да поспи, преди нощта, която щеше да бъде трудна, дори мъчителна.
В тези часове диамантите не стояха без работа, а опитваха да помогнат на земляните. Свързани с телепатична мрежа, диамантите- 5,000 на брой, вече пишеха нови и нови инструкции. Те проверяваха нещата, за да се намесят при нужда.
В очакване на нощта, хора и извънземни бяха в готовност за посрещане на силни ветрове, без паника...
******************************************
Пожелавам Ви Успешна Нова 2022 Година!
Очаквайте продължението на романа, а за всякакви въпроси,
можете да ми пишете ето на този адрес:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
Благодаря за вниманието и за всичко останало.
*******************************************
Коментари
Публикуване на коментар