Откъс № 128, Нов фантастичен роман.
********************** Един нов ден започваше на борда на космическия кораб Volvo. Той се намираше в полет над планетата № 42, около Зелената Звезда, както я бяха регистрирали хората от Империята. От няколко часа, корабът летеше на височина от 800 километра над планетата и със скорост 300 км/ч., а под него се намираха високите облаци на планетата, повечето от тях дъждовни. По обедно бордово време Алекс седеше зад пулта си, наблюдавайки екрана пред себе си, където се виждаха най- различни неща. Той отново беше в лошо настроение и лоша форма, по все още неизвестни причини. В ляво от него се намираше един от люковете на почивния му бокс, та поглеждаше навън, от време на време, разсеян и сънлив в тези часове, а корабът беше пилотиран в от четири двойки пилоти, както и десет дежурни, без някакви сериозни проблеми. Алекс запали цигара, докато преслушваше новини и доклади от екипите си, които пък се намираха на различни места, по корабите и градовете на Империята. Забелязваха се известни смущения във радиовръзките, нещо нормално за тази планета, като на места имаше радиосенки за по цели часове. Това не беше проблем за управляването и командването на Империята, като се използваха по няколко канала за връзка едновременно, а информацията биваше проверявана за целостта й и верността й, за да се избегнат недоразумения и погрешно разбиране на текстовете. Със радиовръзки се предаваха също картини от камери и филми.
Следобедът напредваше, а Алекс тръгна да се разходи из кораба. В общата каюта завари повечето си другари, само десет души общо. От хората в кораба пък, 100 души си почиваха и спяха.
В патрулирането над планетата в тези часове, участваха също корабите: Nissan, Honda. Те се намираха на по няколко часа дистанция от Volvo, заети с конкретни задачи. Една от задачите беше: изучаването на планетата и нейните климатични особености. Въпреки всичко, Империята все още нямаше пълни карти на планетата № 42, а само отделни местни карти. Не бяха пълни и звездните карти за зоната, понеже земляните съвсем от скоро се намираха в тази зона. Картите пък на извънземните биваха трудни за разчитане, но все пак- можеха да бъдат донякъде полезни, след компютърна преработка.
Следобедът напредваше, когато Алекс отвори бутилка джин, за да се почерпят в каютата. От разговорите с мислещите диаманти, чрез Синьото око- един от тях, много неща ставаха ясни. Тези диаманти имаха своя цивилизация, но на тази планета бяха само 5,000 броя. Алекс си мислеше, че ако има изобщо някакъв свръхразум из космоса, то това са именно мислещите диаманти. Те умуваха заедно, а всички настръхваха от възможностите им- всичките 5,000 броя да мислят по един и същ въпрос едновременно, та докато го рарешат по подходящ начин... Тази своеобразна “мозъчна атака” на диамантите, даваше високи резултати.
Към средата на следобеда, разузнаването съобщи за приближаващи към планетата, два кораба. Правеха се опити, тези кораби да бъдат идентифицирани и разпознати, но това не се получаваше, поне в началото. Това, което се знаеше за тях, беше, че имат нормални размери, приблизително, колкото кораба Volvo. Намираха се на около 14,000 километра от планетата и се приближаваха. Те със сигурност не бяха кораби на земляните и техните приятелски цивилизации, нито пък бяха на вече известната цивилизация на Хищниците- великани.
Към края на следобеда, към неизвестните два кораба, тръгнаха двадесетина изтребителя, за да опитат друг начин за идентифицирането им и разпознаването им. Със въпроса се занимаваха и диамантите.
А Алекс запали още една цигара, замислен над ситуацията. Два непознати кораба приближаваха планетата, а компютрите на Империята неможаха да ги идентифицират и разпознаят...
******************************************
Пожелавам Ви Успешна Нова 2022 Година!
Очаквайте продължението на романа, а за всякакви въпроси,
можете да ми пишете ето на този адрес:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
Благодаря за вниманието и за всичко останало.
*******************************************
Коментари
Публикуване на коментар