Откъс № 99, Нов фантастичен роман.



Откъс № 99, Нов фантастичен роман. 
**********************                                                              Лошите времена за Алекс, продължаваха и през следващите двадесет дни, като разследването за заговора срещу него, разобличи още 400 земляни и 30 от други раси. В същото време, корабът Volvo оставаше в орбитална височина от 1,000 километра, над Четиридесет и втората планета.
В следобеда Алекс седеше в креслото си и умуваше, докато ровичка из архивите, за да получи разни знания, полезни в подобни времена. В каютата звучеше тиха музика, а Палма, Ким и Аш приготвяха следобедна закуска, пък сестрите ЙойоУан и ЙойоТу, наблюдаваха картината от външните камери на кораба, както и картината от други места, иначе- в добро настроение и в този, подобен ден. А междувременно  щетите от градушката вече бяха ремонтирани, успешно. 
Следобедът напредваше, когато екип Алфа предложи, да посетят една от луните на Четиридесет и втората планета. Скоро това беше обмислено и взето решение, това да се случи, а Алекс подписа взетото решение, след като го одобри. До най- близката луна на тази планета, щяха да имат около осем часа път. 
Докато пътуваха към тази от луните на 42- рата планета, Алекс прегледа новините и докладите, както всеки ден. Заговорът за момента биваше потушен, а заговорниците изпратени в затвор. От разузнаването пък идеше информация за петте Обекта, където живееха към 150 огромни хищника, пък за парадокс- умеещи да управляват корабите си. Те се бяха закачили към един астероид, със златни залежи в него, бавно отдалечавайки се, на около 10,000 км. от планетата.
Новини се получиха и за размразяването на десетте същества, открити от земляните, в една древна пирамида на 42- рата планета. Размразяването беше успешно, а съществата имаха нужда от подхранване, докато изплуват от дълбок сън. Те биваха хранени в малки дози, които бавно се увеличаваха, в зависмост- какви са възможностите на тези същества, да остават в съзнание. 
*
Тази луна на същата планета, носеше името Безкрайните ливади, както я наричаха някои. Още щом се приземиха на тази луна, Алекс погледна навън, но видя едни такива-  безкрайни ливади. Тестовете показаха, че въздуха е добър за дишане, а гравитацията беше 85%. За останалото можеше да се провери по всяко време. Щом излязоха навън, земляните от кораба, забелязаха, че е топло и наоколо се ширеха ливади, чак до хоризона, а в зенита блещеще Зелената Звезда. Поразходиха се по тревата, внимателно, като видяха и местните животинки, някои- доста опасни. 
Алекс пушеше цигара на терасата към каютата, а леко беше отворил и един люк, да провери въздуха на това място. 
На тази луна нямаше разумна форма на живот, а животинките трудно оцеляваха, на това място, без грижата на подходящи стопани...Това си мислеше и Алекс, пък по някое време предложи, да бъде помогнато на местните животинки, да оцелеят. 
По въпроса умуваха сетне няколко екипа. За късмет- намериха се желаещи земляни, които да живеят на тази такава луна...
Алекс се беше замечтал загледан навън, пък отпи глътка джин (без тоник) и си пусна музика...
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете  да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
***********************************************







 

Коментари