Откъс № 122, Нов фантастичен роман.


Откъс № 122, Нов фантастичен роман. 
**********************                                                                   Крепостта беше утихнала в следващия ден. След концерта продължил до късна доба, мнозина се успаха на сутринта, но пък това не беше проблем. Сред тези, които се успаха, беше и Алекс. Той се субуди към края на бордовата сутрин, погледна си часовниците, за да види- каква е ситуацията, а сетне взе да се разсънва с вода на чешмата и със голяма доза нес кафе от автомата. Сетне той запали цигара и погледна навън. Беше сухо и сумрачно време. Над затихналата Крепост летяха дракони, около два метра продължителни. Те имаха огромно гнездо в джунглата наблизо до Крепостта, а местните извънземни ги ползваха за транспорт, след опитомяване. Алекс се загледа по драконите, пък му се стори, че те нещо си говорят, но това всъщност беше истината, но той не знаеше това, все още. 
Понеже драконите се криеха от шумните гости на района си, т.е. земляните, то те все още незнаеха за тях. Според поверията на извънземните, то тази планета била на именно тези говорящи дракони... А истината по този въпрос, не беше известна...
В каютата един по един се събираха десетимата другари на Алекс, а той пусна музика и се замисли, пред оперативния екран, където се виждаше какво се случва из Империята. За момента не се налагаше, да се намесва в каквото и да е. 
Точно по обедно време, Алекс получи новината, че е намерен сейфа на пътуващите из времето, а важните техни кодове са намерени все още четливи за употреба. На сбогуване с тези четирима, пътуващи из времето, Алекс им предаде особено важна информация за Империята, а също им подари специален компютър. Четиримата си отиваха с тяхната Машина на времето, цели 500 години по- напред, където беше тяхното време...
В следобеда Алекс и неговите другари се разходиха из района, като нямаше голямо движение наоколо. Сухо и малко студено време, в един хубав ден. Някъде из парковете, десетимата и двата бойни робота, които ги охраняваха, поседнаха по пейките, да си починат, а Алекс ги черпи с джин, за предпазване от простуда. 
С течение на времето, наоколо ставаше все повече оживено. През следобеда се прожектираше хубав филм от колекциите на Империята. Да бъдат там се бяха записали около 1,200 души. Други се записаха за дискотека, започваща вечерта, в ресторанта на Крепостта. 
Щом се прибраха в кораба Volvo, десетимата взеха да се стоплят на печките, а пантерата Bony, взе важното решение- да вземе да похапне. А Алекс пропусна обяда, а вместо това се черпеше с джин- тоник и се топлеше на печката си, седнал зад пулта. 
Във вечерта Алекс и Ирина се разходиха до оранжерията на кораба, а по пътя се загубиха за близо час. В оранжерията беше особено луксозно, за един боен, космически кораб. Тук хората идваха да си отдъхват на чист и свеж въздух. 
Щом се звърнаха в каютата при другарите си, се взе решение, десетимата да идат на дискотека. Алекс натовари със задачите си, два от екипите на негово разположение, а скоро стана време да отиват в ресторанта. Замислен над свои проблеми, Алекс беше в добра форма в тази вечер.
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете  да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
****************************************************
Пожелаваме ви Весели Новогодишни Празници!
****************************************************






 

Коментари