Откъс № 120, Нов фантастичен роман.
********************** Над Крепостта се случваше един хубав ден, с променливо време. Из трите града на земляните и градовете на местните извънземни хора, на Четиридесет и втората планета, около Зелената Звезда, беше тихо и спокойно, след поредните празници. Около наближаващата Нова Година, мнозина бяха освободени от задължения за двадесет дни. На басейна с гореща вода, плуваха и се гмуркаха стотици, въпреки ранния час, а до поредния концерт на поредните музикални банди на земляните в новата концертна зала, оставаха два часа. Междувременно бяха пристигнали още два кораба с нови преселници, предимно земляни.
Беше обедно време, а Алекс се беше успал. Той се разсъни с вода на чешмата в края на бокса си, взе си кафе от автомата, пък погледна часовниците си, за да провери каква е ситуацията по това време. Като се разсъни достатъчно, той се изправи до единия люк на бокса си, за да погледне навън, а там из Крепостите и парковете около тях, се разхождаха мнозина. Извънземните видяха снежни човеци за пръв път и много се чудеха- какво точно е това. Някои от тях посетиха и басейна и концертната зала, като това им се хареса.
Във последните времена се забелязваше и известна аномалия. От колониите на земляните по околните планети, пристигаха не само земляни, ами също и от тамошните извънземни, търсещи по- добър живот. Аномалия беше регистрирана като: Голямото преселение на извънземните, някъде в първите години на новата Империя...
Алекс запали цигара замислен. От близка планета, местните извънземни бяха поръчали нови роботи и пътнически дронове, та производството им работеше извънредно, въпреки празниците. Възможностите на земляните, за производство на най- различни предмети и техника, въпреки, че са на чужди планети, скоро се разчуваше и сред извънземните, а те се вълнуваха от това.
В следобеда на този хубав ден, Алекс се появи в каютата, при своите десетина другари, а те го бяха чакали за обед, но той нямаше апетит, та се настани зад пулта си, да поработи, като само се почерпи с джин- тоник. Синьото око тъкмо строяваше пантерата Bony, която правеше бели, през всичкото време. Пантерата вече подразбираше много неща от езиците на разположение на земляните, но все така- нищо не изпълняваше...
Те пуснаха хубава музика, а Алекс се зае да навакса успиването си, като взе да провери всичките хора, дали са по местата си и в какво здраве. Проверката даде добри резултати, като се получиха доклади също и от Двадесет и първата планета около Двойната Синя Звезда и от други светове, заселени със земни хора.
Следобедът напредваше, когато Алекс приключи по- важните си задачи, пък десетимата тръгнаха да се разходят навън, а там отново валеше сняг, макар и да се виждаше в далечината и Зелената Звезда. Докато вървяха нататък, Алекс запали цигара, намести оръжието на рамото си, оглеждайки се – на къде тича Bony. Със същия проблем се занимаваше и малкия робот, който изцяло работеше за пантерата, да й носи храна, да я разхожда и т.н.
Чистия и свеж въздух зарадва Алекс и хората му, докато наближаваха концертната зала, за да послушат музика на живо. Той се беше замислил за негови неща, а в залата завариха към 600 земляни и други. Концертът беше започнал, а десетимата се настаниха, да се позабавляват.
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
****************************************************
Пожелаваме ви Весели Коледни и Новогодишни Празници!
****************************************************
Коментари
Публикуване на коментар