Откъс № 118, Нов фантастичен роман.
********************** Над Крепостта времето биваше променливо, като Зелената Звезда, се опитваше да зърне планетата през дъждовните облаци. А Алекс седеше усамотен в почивния си бокс, зает със размисли и умуване. До него стоеше на плота, мислещият диамант с името: Синьото око, а черната пантера хитруваше, как да излезе навън, да се поразходи, но робота- охрана не я пускаше, както беше инструктиран по въпроса. Това диво, но опитомено същество, тежеше около 20 земни килограма, т.е. на тази планета около 14 килограма, измерено със същите кантари и везни. Черната водна пантера, обичаше да плува с часове, но никой не я допускаше навън, заради студа и други причини...
Синьото око, освен че правеше компания на Алекс, в неговите размисли, умееше да му обяснява и сложни неща, но достатъчно просто и ясно. Понеже мислещите диаманти владееха телепатия и телепортация, то те имаха връзка помежду си, също както древен интернет, със изключение на доста отдалечени свои събратя. В тези часове всичките 5,000 диаманта на Четиридесет и втората планета, бяха ангажирани, да умуват заедно с Алекс, по въпросите на бъдещето на Империята. Те и без друго нямаха много работа, по принцип, особено след като бяха снабдени със свои портативни дронове, за лесно движение из корабите и по други места. Размерите на тези същества, макар и мислещи диаманти, биваха от ябълка до диня.
Следобедът на този извънземен ден напредваше, когато Алекс запали цигара, отпи глътка джин, пък се изправи до люка, за да погледне навън. Задачите му, разпределени между двадесет екипа, лесно биваха решавани, а те управляваха и командваха Империята, на четири смени в денонощието. Броя на земляните на Четиридесет и втората планета, вече не интересуваше никого, като бяха достатъчно много за каквото и да е, наближавайки милион, а на Двадесет и първата планета- няколко пъти повече. Земляните, както и техните извънземни приятели, бяха проверявани всеки ден, дали са си на мястото, дали са здрави, нахранени и т.н.
Към края на този следобед, Алекс се появи в каютата, където завари хората си, а те слушаха музика и момичетата приготвяха вечеря, макар и много рано за това. Двете извънземни сестри: ЙойоУан и ЙойоТу се зарадваха на Алекс, пък си поиграха със него, а това беше малко шокиращо, плашещо хората, обикновено. Щом мирясаха, а Алекс провери нещо да не е повреден от близките срещи, земляните наоколо си въздъхнаха с облекчение, а те знеха добре- какво значи, да си поиграят с теб извънземни мацки, владеещи обикновено много силна хипноза, от което земляните се сковаваха, неподвижни...
С наближаването на вечерта, Алекс смяташе да я прекара в компанията на същите десетина души, както обикновено, а от известно време сред тях беше и Ирина. По време на празниците, охраната биваше подсилена, както с повече стражари, така и бойни роботи за охрана.
По някое време Алекс погледна менюто за вечерта, все още замислен и със нисък апетит.
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
****************************************************
Пожелаваме ви Весели Коледни и Новогодишни Празници!
****************************************************
Коментари
Публикуване на коментар