Откъс № 116, Нов фантастичен роман.
********************** Във един бордови следобед, на космическия кораб Volvo, който гостуваше на Първата Крепост, на Четиридесет и втората планета, се случи облачен ден, обаче без валежи. Из двете Креспости животът вървеше нормално, ако изключим военните учения из тази местност, със ангажирани около 20,000 души- земляни и още 4,000 извънземни, включително от местните видове. Това бяха поредните военни учения, със още по- нови сили за Имперските армии. Целта на екипите на Алекс, беше- да бъдат обучени всички цивилни земляни от Империята. Ученията водеха дистанционно екипите Алфа, Бета и Гама. В тези часове Алекс преглеждаше резултатите от тези учения, където не се забелязваха кой знае какви проблеми. След преминаването на четири дневна работна седмица и работа на четири часа на ден, не се получиха каквито и да е било затруднения за финансовата картинка на Империята. Предимно роботи и автоматизирани поточни линии, поемаха тежеста на всяко тукашно производство. Заради наближаването на поредната Земна Нова Година, хората бяха празнично настроени, а магията на този празник, завладяваше хората, макар и на осем земни години от Земята. Според стратезите на Империята, техния часовник и календар, използван дори на тази планета, показваше със голяма точност именно същото време, каквото беше на Земята, по същото време. Така че дистанцията от осем години, не пречеше да се усети Новата Година, дори на Четородесет и втората планета. А календара на тази планета, биваше малко по- различен и все още- не съвсем ясен, за земляните. По незнайни причини, Земната Нова Година, съвпадаше със един тукашен празник, който се състоеше във преминаването на един огромен астероид, опасно близо до планетата, но тази опасност, не беше чак толкова опасна. Начираха го: Денят на астероида. На същия ден падаха горящи камъни от небесата на Четиридесет и втората планета, а местните извънземни ( около 200,000 души) се смееха със поверието- ако на този ден не се уплашиш от астероида, то ще ти върви през следващите 25 месеца...
Наближаваше пък вечерта, когато Алекс се разходи със Ирина из Крепостта, а с тях имаше и боен робот за охрана. Двамата обиколиха летищата, Първата Крепост, както и парковете й, а сетне забиха из града на извънземните. Архитектурата на тези хора, биваше изключително изумителна и вълнуваща. В цялата бъркотия, земляните все още не бяха изучили техните технологии и всичко останало, а това бяха сериозни знания, които престоеше да изучават. Така и не се разбра, защо тази цивилизация наброява само 200,000 души.
Късно вечерта Ирина и Алекс се завърнаха в кораба Volvo, прибраха се в неговия бокс за да си почиват и да послушат музика, а също- да си пожелаят нещо за Новата Година и Денят на астероида...
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
****************************************************
Пожелаваме ви Весели Коледни и Новогодишни Празници!
****************************************************
Коментари
Публикуване на коментар