Откъс № 115, Нов фантастичен роман.
********************** Алекс пушеше цигара в един бордови следобед, загледан през един люк, към Крепостта. Около кораба Volvo, имаше още десетки подобни кораби. Случваше се облачен ден, а снегът не успяваше да се топи, все още неразчистен на много места. Разни мисли вълнуваха Алекс, в тези дни и часове. А петте Обекта и общо 150 броя великани- хищници, бяха вече задържани и отведени на едната луна, където строяха за тях затвор- за особено опасни видове. Временно ги държаха под стража в техните кораби и ги разпитваха.
А сейфът със злато, се оказа, че дестината престъпни елементи, прибрали самото злато и захвърлили самия сейф, та трябваше да претърсват стотици километри, където е бил паднал, празния сейф, понеже в него бяха маскирани особено важни кодове за Машина на времето. Това бил тежък сейф, оказа се самия той от злато, но никой не разбрал това. За да намерят сейфа бяха ангажирани около 20 изтребителя и няколко бойни кораба. Поради огромната площ, където е паднал този сейф, беше трудно да се намери.
Следобедът почти отминаваше, когато Алекс извика своите хора, да се разходят из Крепостта. Това беше модерният първи град на Империята, на Четиридесет и втората планета, около Зелената Звезда, отвъд Двойната Синя Звезда, където пък се намираше Двадесет и първата планета, със милиони земляни и други извънземни раси и видове. И двете планети бяха включени към Империята, а това бяха най- многолюдните светове на човешката цивилизация, в тези времена бяха изпратени пратеници към близките колонии на земляните, за да бъдат включени към Империята, а това биваше сложна задача. По същото време, Алекс очакваше доклад за ситуацията на родната планета- Земята. Поради дистанцията от осем години до нея, събирането на информация изискваше време и труд...
Наближаваше да напредва и вечерта, а Алекс и другите се разхождаха из двете Крепости. Зелените облаци над мястото нито пускаха дъжд нито сняг, а долу започваше сумрака, преди изгрева на едната от луните на тази планета, която имаше свои северни сияния, осветяващи наоколо в странни цветове.
След разходката временно беше забранено да се празнува, впредвид новите обстоятелства около хищните великани. Техният свят беше само на осем месеца от Четиридесет и втората планета, а мнозина се чудеха- как такъв вид е успял да си построи кораби, та и да пътува с тях...
Алекс получи достатъчно информация за този вид извънземни, но бъдещето си оставаше сложно.
Късно вечерта той се усамоти за размисъл, като беше поискал няколко часа самота...
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
****************************************************
Пожелаваме ви Весели Коледни и Новогодишни Празници!
****************************************************
Коментари
Публикуване на коментар