Откъс № 114, Нов фантастичен роман.
********************** Космическият кораб Volvo, патрулираше над Четиридесет и втората планета, в един слънчев ден. Алекс пушеше цигара в сутринта, докато обмисляше нещата, а пътуваха към двете Крепости на Империята, за да могат да се поразходят на воля. Спускането на кораба надолу, ставаше плавно, като се очакваше да продължи със часове, до приземяването на летището край Първата Крепост. Екипажите и екипите, които живееха на борда на космическия кораб Volvo, бяха радостни, че ще ходят отново из Първата креспост- първия град на Империята, на Четиридесет и втората планета. В тези часове пътувайки натам, мнозина си говореха по телефона със приятели, живеещи там.
Алекс прегледа новините, а те бяха оптимистични. Тримата пътуващи из времето бяха успешно освободени, а десетте мъже, които ги бяха заловили незаконно, бяха арестувани и разпитвани кръстосано. На Алекс му беше омръзнала тази тема, та той даде кратки инструкции, пък се изправи до люка, за да погледа зеленото утро навън. Беше твърде рано за джин, но той реши, да се почерпи, въпреки това.
Екипажите и екипите на кораба, вече бяха нетърпеливи в очакване да пристигнат при Първата Крепост на Империята. Всички от кораба, имаха приятели там.
С напредване на времето, Алекс не се стърпя и отиде на разходка из кораба, заедно със Ирина и Палма. Те се поразходиха, пък срещнаха колеги и приятели, преди да се установят в столовата, за да се черпят. Там завариха към тридесет души- земляни, както и няколко извънземни.
Следобедът напредваше, когато Volvo, приближаваше летището край Първата Крепост. Скоро след това се приземиха, като по учебник, без никакви затруднения.
Скоро не бяха идвали на това място, та се развълнуваха.
По някое време Алекс излезе на терасата към каютата и се загледа към Крепостта – един съвременен и нов град на Империята, първия на тази планета. Тук всичко течеше според утвърдения си график.
Сетне Алекс извика хората си, пък десетимата заминаха навън. Някъде по корпуса на кораба свистеше силно водна пара, а наблизо се беше включил авариен дизелов агрегат. Двигателите на кораба бяха нажежени от тягата при спускането му. При единия вход на кораба, вече бяха заели поста си караулни, а при тях се насъбраха външни и вътрешни хора, на приказка. В тази местност беше усойно и температурите под нулата. Като стъпиха на земята, десетимата се развълнуваха. Снежната покривка беше около 2.5 метра, а през нея разчистени пътеки. Десетимата тръгнаха към Крепостта пеша, а времето беше слънчево зелено. Усещането за цивилизация, която е в тази местност, беше приятно гъделичкащо. По разчистените пътеки имаше потоци от хора и извънземни и в двете посоки. Десетимата се насочиха към ресторанта на Крепостта, където винаги биваше весело. Боян, който беше пътешественик из времето, живеещ със 500 години напред, се просълзи от картинката и усещанията, дошъл твърде надалеко и назад от своето време. Все още завръщането им в тяхното време, не беше възможно, поради лиспата на особено важни кодове, за тяхната Машина. Радостно обаче беше , че неговите трима колеги бяха намерени и освободени, пък в близките дни, щяха да пристигнат при Крепостта.
В ресторанта на Крепостта имаше стотина души, сред които и извънземни. Сервитьорка ги настани на удобна маса, за да се почерпят и побъбрят с хората, а Алекс все още- без апетит, се загледа наоколо, рядко виждал хора около себе си, а наближаваше Нова Година със приятни усещания за хората...
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
****************************************************
Пожелаваме ви Весели Коледни и Новогодишни Празници!
****************************************************
Коментари
Публикуване на коментар