Откъс № 101, Нов фантастичен роман.
********************** Във един сив ден, на борда на космическия кораб Volvo, Алекс пушеше цигара и умуваше, докато прелитаха над планетата на височина от 800 км. Във тези времена на Империята, издирваха упорито един откраднат сейф, със кюлчета злато в него, а също издирваха трима Пътуващи из времето, които се бяха изгубили в зоната на планетата, край Зелената Звезда. Във издирването Алекс включи всичките 20 кораба, на старата Експедиция, без обаче кораба Jupiter, който беше огромен, с места за около 5,000 пътници и товари. Именно този кораб не беше подходящ, за издирването на разни сейфове със злато и изчезнали пътуващи из времето, поради обема и теглото си.
В часовете подир обеда, на борда на кораба, Алекс бавно се завръщаше към обичайните занимания, а болестта му бавно утихваше.Този ден екип Алфа беше в почивка, та командваше Империята- екип Бета. Разбира се, Алекс ги наглеждаше в най- общи линии, та нещо да не сгрешат.
По някое време той се загледа навън през люка, в ляво от неговия пулт, а около кораба се мотаеха черни и по- малко черни облаци. В това време Зелената Звезда тъкмо изгряваше някъде на запад. Джунглите под кораба, бавно се събуждаха от сън, където пък нощните зверове се прибираха в бърлогите с богат улов, за да дремнат.
В следобеда, при Алекс се появиха Боян, Браун и Катерина, които се намираха на борда на кораба Volvo, а техния кораб беше скачен външно към Volvo. Поради относително малките размери на техния кораб, той не представляваше проблем.
Алекс внимателно ги изслушваше, докато умуваха- как да бъдат намерени тримата изгубили се, а също и сейфа със злато, където си бяха скрили кодовете за машината на времето. Докато Боян се ядосваше на неочакваните усложнения, Браун и Катерина бяха готови да помогнат, колкото и време да им загуби това. Трудно щеше да бъде на четиримата пътуващи из времето, ако не си намереха кодовете за машината, за да се завърнат във своето време, на 500 години по- напред...
Следобедът напредваше, когато Алекс запали цигара, пък почерпи хората с джин- тоник, докато заедно умуваха, а Синьото око им обясняваше нещата. Той беше световно известен- мислещ диамант от луните на Двадесет и първата планета, на Двойната Синя Звезда, където беше открита тяхната цивилизация, наброяваща десетки хиляди бройки с най- различни размери и форми...
Поради факта, че тези мислещи диаманти, четат мислите на останалите същества, без затруднения, той знаеше страшно много неща за всичко наоколо. Тези диаманти владееха лека форма на левитация, за да се движат автономно, а от години имаха и малки дронове, за по- лесно движение по кораби и планети. Но имаше и нещо в тайна от хората. Мислещите диаманти, владееха и телепортация...
Към края на следобеда, малката компания около Алекс, обмислиха добре действията си нататък, около проблема с останалите пътуващи из времето и техния сейф, а Алекс се оттегли да си почива в бокса си.
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
***********************************************
Коментари
Публикуване на коментар