Откъс № 97, Нов фантастичен роман.
********************** Империята на земляните, при Четиридесет и втората планета, на Зелената Звезда, наброяваше вече 400,000 души, като имаше два автономни града, на дистанция от 100 км. един от друг, пък ги наричаха: Първата Крепост и Втората Крепост. Проектите за издигането на тези два града- Крепости, бяха направени някога много отдавна, от стратези по архитектурата, с помощта на мощни компютри и електронно- изчислителни машини (ЕИМ-и), със целта- да помогнат при овладяването на космоса от земляните, като това беше архитектура за прилагане във извънземието. Древните стратези на Земята, бяха умували по много неща, бяха предвидили много неща, още стотици години по- рано.
Именно по тази тема се беше замислил Алекс, във един студен, но слънчев ден. Той някак си благодареше на древните земляни, предвидили толкова неща за извънземието, също и тези бойни кораби, имащи огромни възможности, дори при силни извънземни стихии. Един такъв кораб беше и кораба Volvo, във който Алекс и някои от екипите му, живееха и служеха. Дошъл на тази тема, Алекс заби поглед във архивите на древните земляни, също оставените от тях инструкции, приложими при най- различни проблеми и беди.
В следобеда на деня, Алекс стана от мястото си, пък се разходи из кораба, този път съвсем сам. В този ден Ирина беше много заета, та нямаше да се видят. Той запали цигара, пък се спря при един люк в тунелите на кораба, за да погледне навън. Въпреки хубавото време навън, Алекс беше налегнат от тъга. Той си спомняше Двадесет и първата планета на Двойната Синя Звезда, където изветсно време беше бил Командващ. Това му стана фикс- идея, във най- новите времена на Човешката цивилизация. Дори в тези времена, там живееха милиони земляни, докато в Империята при Четиридесет и втората планета на Зелената Звезда, броя им беше знаичтелно по- нисък: 400,000, а местните хора бяха 200,000. Разбира се Алекс беше успял да подготви хора, които поеха властта от него, на старата планета. Той следеше и новините от там, но тъга му пречеше да приема нещата някак си- от страни. В тези часове той се замисли и за по- старите светове, обитавани от земляните. Някои от световете биваха колонии на земляните, при извънземните. Често пъти се случваше семейства и родове, биваха разделени от разни временни хрумвания, които ги бяха отдалечили със години път от другите. Проблемът се срещаше много често, но никой не успяваше да го реши.
Следобедът напредваше, а Алекс се разхождаше из корабите и из Първата Крепост, някак си незабележим и почти невидим. Той беше преживят подобна школа- как да не те забелязват лесно околните, докато преминаваш наблизо. Някак си различен, някак като чужд, той разглеждаше новия свят- нова люлка на човешката цивилизация, давайки си сметка, какво е постигнато на този нов свят.
Докато се черпеше с бира при огньовете, го намериха ЙойоУан и ЙойоТу. Те все така си бяха весели и в настроение. Поиграха си с него, хем на шега, хем не, пък взеха и те по бира. В тези времена дори нямаха нужда от електронен превод, тъй като почти бяха научили някои от езиците, които Алекс владееше. Усещането, че тези момичета са си извънземни и някак си безкрайно чужди, отново стресна Алекс. Допира с тях, беше стряскащо усещане, както при допира на някакво земно животно, примерно- сърна, кон или куче.
Когато сетне Алекс се прибра в каютата, той завари Палма, Ким и Аш, да слушат музика и да приготвят закуска. Двете извънземни сестри бяха все още с него, пък седнаха да си поговорят със Синьото око. Това беше мислещ диамант от луните на Двадесет и първата планета.
Той дремна около два часа, пък отново стана да свърши някоя и друга работа по задачите си. Тъгата му не свършваше, а носталгия по далечни стари светове, не стихваше. Той беше сънувал Земята в дрямката си, но нямаше как да се върне там. Там никой вече не го познаваше. Пристигаха разни новини, а на Земята все същите бедствия и бъркотии. Там получаваха и новини за Империята също, но за Алекс не им беше позволено да знаят. След последната и най- нова вълна – Преселение на народите, на Земята остваха все по- малко хора...
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
***********************************************
Коментари
Публикуване на коментар