Откъс № 93, Нов фантастичен роман.
********************** Три дни загубиха Браун, Катерина и Боян, за да стигнат до летището в низината. Това беше планетата известна като: Земята на Осемте вулкана. Браун и Катерина бяха от специални сили, разположени в зоната, а Боян беше от Пътешествениците във времето, които бяха от времето- напред със 500 години. Боян имаше тук още трима свои колеги, тръгнали да търсят откраднатия им кораб, а във него- кодове пък, за машината на времето, с която бяха дошли на това място и по тези времена. Освен машината TM 188 ( професионална машина на времето), пътуващите с нея имаха и кораб, който беше откраднат от двама авантюристи. Без кодовете, останали в откраднатия кораб, тези хора не можеха да се върнат обратно във своето време, напред със 500 години, нямаше да могат да се върнат при близки и роднини, както и много други бели. Именно затова Боян беше потърсил помощ, на което се бяха отзовали Браун и Катерина. Тримата пък заключиха машината TM 188, за да слязат на летището в низината, и за да тръгнат да търсят останалите трима, както и откраднатия кораб, където бяха кодовете им.
*
След три дена лутане из планината, Браун, Боян и Катерина, намериха летището в низината. Именно тук Браун и Катерина бяха оставили пък своя кораб, с който бяха пристигнали. Това беше изпотрошена и вехта, стара машина, която бяха купили по пътя. В зоната трудно се намираха кораби и каквато и да е техника.
Влязоха тримата в кораба, където се затоплиха, пък използваха койките за да си отдъхнат и починат. Изморени от всичкото това, те заспаха.
*
Браун се събуди неочаквано, от шума на приземяващ се кораб. Той стисна оръжието си, пък се огледа наоколо, погледна часовника си и събуди другите двама. Бяха спали около 20 часа, непробудно. Станаха от сън и тримата, разсъниха се и взеха да умуват.
Когато сетне хапнаха, те решиха да разпитат наоколо и в кулата по управление на полетите, за да разберат каквото и да е ново, по тази ситуация.
Така те отново попаднаха на онзи същия извънземен старец. Той се усмихна на проблемите им и им обясни нещо. Тримата колеги на Боян, бяха платили на десетима преследвачи, да преследват откраднатия кораб, а смаите те все още, нямали кораб, пък се забавили на това летище още десетина дни, пък купили малък кораб и тръгнали в същата посока...
–А каква е посоката, дядо?- попита Катерина.
–Към Четиридесет и втората планета.- каза дядото.
*
Няколко часа по- късно, Браун, Катерина и Боян, заредиха стария кораб със необходимото, за да стигнат до 42- рата планета. Още часове след това, те отлетяха. Със надеждата, че ще намерят откраднатия кораб и колегите на Боян, тримата се подготвиха психически за дълъг полет, около десет дни. Те си направиха график, за пилотирането на кораба, както и за сън. След като повечето неща бяха уточнени, поостанаха и тримата в пилотската кабина, да умуват още. Имаха всичко необходимо за пътуването си, като се надяваха старата трошка да удържи новото пътешествие...
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
***********************************************
Коментари
Публикуване на коментар