Откъс № 91, Нов фантастичен роман.
********************** Няколко часа изминаха, откакто Браун и Катерина гостуваха в Машина на времето, при един младеж, който я управляваше, по принцип. Той се казваше Боян. Както Боян им обясни, из времето се водела тежка война. Трима мъже и една жена, пристигнали със Машината- TM 188, именно на тази планета, за да изпреварят враговете. Те направили всичко възможно да си намерят малък, но бърз космически кораб, за да си изпълнят мисията в тези години. За лош късмет, двойка съвсем случайни хора, пътешественици- авантюристи, им откраднали кораба, а там имало и секретни кодове на машината на времето, без които пък пътуващите из времето, нямало как да се завърнат във времето си, около 500 години, напред във времето. Двойката мъж и жена, които откраднали кораба, си нямали понятие, какви кодове има скрити там, нито пък знаели, за какво служат. Боян и неговите трима другари, взели решение, да се разделят, като той останал да пази машината- TM 188, а те тримата заминали да търсят помощ, пък някак си- да си върнат кораба, или поне кодовете. От тогава изминали двадесет дни, а неговите другари нито се обадили по радио, нито се върнали при него и машината... Така пък Боян решил да потърси помощ, така и направил...
–Ами ние дойдохме за тридесет дни време!- каза Браун.
–Да. Това е достатъчно навреме.- каза Боян.
–Но, как да помогнем?- попита Браун.
–Ами ще видим как.- каза Боян.- Да седнем и да помислим по това.
*
Два дена тримата обмисляха- какво да предприемат. Да не можеш да се завърнеш във своето време, беше наистина голяма беля... А сетне решиха- да оставят в машината писмо, ако другите се завърнат, пък да тръгват да търсят тримата колеги на Боян, техния кораб или кодовете.
Беше ранно утро на Земята на Осемте вулкана, когато Боян, Браун и Катерина, тръгнаха от машината TM 188, надолу по пътеките към летището. Пътят беше труден, макар и надолу, към низините. Нямаше наблизо и кой да им помогне. Те си носеха известно количество храна и вода, но въпреки това- рискуваха много с това свое начинание. Браун като човек с най- висок чин, беше поел командването, макар и да бяха само трима души.
Пътеките криволичеха насам- натам, а пътя беше опасен. Тримата вървяха с часове, когато силите им се изчерпаха.
–Да спрем да си починем!- каза Браун.
Те се спряха, пък уловиха някакво животинче, за да хапнат, запалиха си огън и отпочиваха няколко часа.
В същото време, денят напредваше, а до летището оставаха много километри, надолу по стръмните пътеки. След хапването и почивката, тримата продължиха по пътя си, вървяха още няколко часа, когато Браун погледна компаса си изведнъж настръхна- те бяха объркали пътеките...
–Какво ще правим сега?!- попита Катерина.
–Трябва да се върнем назад, за да видим коя пътека сме объркали!- каза Браун.
–Много време загубихме, а се налага и да се връщаме обратно...- каза Боян.
Ядосани на себе си и на съдбата, тримата се спряха да помислят, преди да се върнат назад, за да намерят верния път, към летището. В същото време пък, наближаваше да се мръкне. Още по- ядосани тримата намериха място удобно за нощуване, където опънаха платка, запалиха си отново огън и спряха за да си почиват, докато изминат около 15 часа, преди да се съмне отново. Щяха да спят на смени, за да не ги изненада диво животно или врагове.
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
***********************************************
Коментари
Публикуване на коментар