Откъс № 89, Нов фантастичен роман.
********************** Извънземният старец отведе Браун и Катерина, надалеко от летището. Той им обясняваше по пътя, къде долу- горе отиват. Мястото беше високо в планината, където не можеше да се стигне лесно. Минавайки край малко “индианско селище”, старецът взе под наем три тукашни “лами”, за да могат да стигнат до поставената си цел. Тримата се настаниха върху ламите и тръгнаха бавно по някаква неясна пътека, където явно малцина бяха ходили до момента. Браун запали цигара, както седеше на гърба на ламата, а тези животинки послушно напредваха по стръмната пътека.
–Къде ни водиш, дедо?- попита Катерина.
–Ще разберете, имайте търпение да стигнем там...
Браун по това време си отваряше очите на четири, докато пък си припомняше колко патрона има и колко цигари. В един таен джоб, той си носеше литър джин, та отпи глътка, пък подаде бутилката и на Катерина, да се почерпи. Джинът направи усещането за особено далечно и чуждо извънземие, малко по- поносимо. Те почерпиха и стареца с джин, а той се “усмихна”:
-Добра реколта е била!
Двамата замълчаха в недоумение, а старецът им намигна и замълча и той.
*
Нощта наближаваше, а тримата имаха още много път, както каза стареца. Той по някое време, слезе от ламата си и им каза:
-Тук ще опънем палатките и ще си почиваме, нощта в нашата извънземна планина е сурова!
Двамата земляни слязоха от ламите също, пък намериха плоска поляна, закътана към някакви скали, където опънаха двете палатки, за да чакат съмването, около 15 часа, по- нататък.
–Пуснете си музиката, деца! Аз рядко спя...- каза стареца, пък се загуби със ламите в храсталаците, където искал да ги завърже на паша- вкусни листа, трева и диви плодове. Той набра плодове и за двамата земляни, пък им ги връчи да се хранят- наблизо нищо нямало- за храна.
*
Нощта щеше да бъде дълга и трудна за двамата земляни. Но със тях беше и охранителния им робот, който си бяха избрали по пътя към тази планета: Земята на Осемте вулкана, както беше известна тя. Роботът използваше почивката, за да включи малък дизелов агрегат, който зареди неговите акумулатори. Миризмата на извънземен дизел, им напомни колко далеко са дошли, пък дори непоканени... Пазеше ги и стареца. Както той им обясни- рядко спял, въобще...
Докато си послушаха музиката, отминаха няколко часа, когато двамата поставиха камери наоколо и капани- де за животни, де- за неканени врагове...
Сетне хапнаха плодове, пък и сухари от запасите си, пък си разпределиха задачите и времето- мислеха да спят на смени, а Старецът не влизаше в това число...
*
А какво се случваше със двойката аватюристи- Томи и Соня, кацнали аварийно на една планета, докато пък десетима престъпници ги преследвали, също- какво ново със Империята на Алекс, както и други странни неща, ще ви разкажа по- нататък!...
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
***********************************************
Коментари
Публикуване на коментар