Откъс № 88, Нов фантастичен роман.
********************** Надалеко от Четиридесет и втората планета, от системата на Зелената Звезда, един малък, овехтял и очукан космически кораб, стоеше паркиран на едно летище, а планетата се знаеше под името Земята на Осемте вулкана. В този кораб се намираха двама души- мъж и жена, които спяха дълбоко в тези часове. Те бяха пристигнали на това място, около десетина часа, по- рано.
Когато Браун се събуди, той стисна оръжието си по- навик, готов да стреля, сетне погледна часовника си за да провери нещо и събуди Катерина. Те не говореха помежду си, заради опасността от подслушване, на това не съвсем познато място. Вместо разговор, двамата използваха морзовата азбука, но кодирана по специален начин. Алекс почука по единия ключ, на бедрото си, нещо като сутришен поздрав, инструкции и още нещо, пък си взе кафе от автомата в кораба и запали цигара. Те съвсем не бяха случайни хора. Катерина имаше преживяни цели пет военни школи, а Браун- осем школи. Може би се чудите, какво търсеха тези двама млади, на тази- не добре изучена от земляните планета. Това е една объркана и тъжна история, имайте търпение, за да ви разкажа...
Земята на Осемте вулкана, беше една негостоприемна планета, разположена във покрайнините на системата на Зелената Звезда. До този страховит и суров свят, бяха достигнали само малцина земляни, поради отдалечеността му от останалите светове, обитавани от земляните.
Според часовника на Браун и Катерина, беше сутрин, а местното време беше- “Вечерта след изгрева на Малката пясъчна луна”. Около техния кораб нямаше нито един землянин, дори хуманоидите тук бяха малцинство. Самият кораб бяха закупили от извънземни, почти на двойна цена, а корабът беше раздрънкан и много стар и овехтял. Със тази амортизирана машина, бяха пристигнали на планетата, почти на магия...
–Ако имаш някаква идея- да започваме!- каза тя.
–Идеи много, но какво да изберем сега?- каза той.
–Примерно да се разходим, на първо време.
–Тръгваме след около час!
Навън беше топло време, след изгрева на едната луна. Двамата взеха един охранителен робот, закупен скъпо и прескъпо, някъде по пътя. Сред всякакви извънземни същества, двамата се разхождаха и слушаха странните звуци на този свят. Това не беше кой знае какво. Все пак носеха оръжие, пък мястото изглеждаше обикновено, поне до момента.
Един старец, така да се каже, ги заговори някъде в края на летището:
-Знам накъде сте тръгнали. Ще ви помогна.- каза той и им направи жест, да го последват.
–Да вървим!- каза Браун.
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
***********************************************
Коментари
Публикуване на коментар