Откъс № 85, Нов фантастичен роман.


Откъс № 85, Нов фантастичен роман. 
**********************                                                               Това беше един следобед, в кораба Volvo, паркиран все още на летище край Крепостта- първия град на земляните на 42- рата планета. След като наскоро беше въведен режим на обществения строй на тази планета- Империя, нещата продължаваха да си вървят във  нормалния си ритъм. Известни затруднения, заради лошото време, бяха урегулирани и нещата се нормализираха постепенно. В тези часове Алекс тъкмо се прибираше от нова среща със новата си мацка- Ирина. Той беше поуморен и в лошо настроение, по неизвестни причини. В неговата каюта го нямаше почти пет часа, но той беше заръчал- да не го търсят без причина. В каютата той завари Палма, Ким, Аш и двете извънземни сестри. Беше топло и приятно в каютата, въпреки големия мраз навън, достигнал –35’ C, а в ранните сутрешни часове, със още пет градуса по студено. Алекс се отправи към бокса си, за да си почива, като заръча- да не го безпокоят. 
Към края на следобеда, Алекс седна зад пулта си, за да провери как вървят нещата. През това време, Империята бяха управлявали хората от екип Алфа, както Алекс им беше заповядал. Докато проверяваше ситуацията, той забеляза, че са пристигнали още три кораба със около 900 нови заселници. А навън продължаваше да вали сняг, който бързо трупаше покривка, вече достигнала около 4 метра. Екип Алфа се спраяваше добре със задачите си, а Алекс написа нови инструкции и се зае със някои от по- важните теми за умуване. Мислещият диамант Синьото око му помагаше в това умуване. 
Откакто Алекс си беше харесал Ирина, за тайна приятелка, той започна да гледа по- различно на нещата от действителността. Във тези дни Алекс, разбираше кои от хората му, не бяха искрени със него и не му бяха верни, по принцип. Той внимателно се абстрахира от неверните хора, като ги изолира от себе си. Според него, доверието не се печелеше, а се губеше и то един единствен път, а това за последен път. Така Алекс направи списъка на хората, в които вече нямаше доверие. Те повече нямаше да бъдат наблизо до него, камо ли да имат някаква роля във Империята. 
Във вечерта Алекс се разтъпка из кораба, заедно със Палма, Ким и Аш. Той виждаше нещата по съвсем друг начин вече. Веднага разбираше, кои от хората не са със чиста съвест. В новото виждане на нещата, голяма роля имаше мислещия диамант Синьото око, който знаеше много неща и беше му обяснил, как стоят нещата. Тази,  така да се каже, разузнавателна информация, Синьото око беше събирал седмици наред, заедно със останалите няколко хиляди негови събратя- мислещи диаманти, живеещи на 42- рата планета.     
Късно вечерта на същия ден, Алекс отново се прибра в каютата, за да умуват заедно със Синьото око. Тези диаманти, бяха цяла една цивилизация, която земляните намериха одеве на луните на 21- вата планета от Двойната Синя Звезда. А това беше надалеко от тази 42- ра планета, която пък беше около Зелената Звезда. Това разделяне на различните диаманти, надалеко един от другите, те се опитваха да регулират, с помощта на Алекс и неговата Империя. Поради огромните разстояния, самите диаманти трябваше да решат- къде да бъдат настанени за в бъдеще. Болката им от тази раздяла и това, че неможаха да изберат своя общ, бъдещ дом, все още стоеше на дневен ред за обмисляне. 
Около полунощ Алекс се усамоти в бокса си, а навън продължаваше да трупа сняг, вече към пет метра покривка. 
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете  да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
***********************************************






 

Коментари