Откъс № 78, Нов фантастичен роман.
********************** Ранни зори се случваха над джунглите. Във сумрака, на едно равно поле, гореше огън и се издигаше гъст дим. Нощните зверове, тъкмо се завръщаха по бърлогите си, с богат улов, но заобикаляха мястото, заради огъня, който ги плашеше и дима, който ги задушаваше.
По някое време във димящият малък кораб, се забеляза раздвижване. Томи се разкопча от предпазните лостове, на пилотското място, провери в какво състояние са двамата със Соня, но все още те бяха невредими. Той я събуди, разкопча я от предпазните, меки лостове, пък я задърпа навън, каквото и да беше това “навън”.
Тъкмо се изправиха, наблизо до кораба си, когато Соня попита:
-Какво стана? Пребихме ли се?
–Не. Всичко е наред. Трябва да загасим огъня, двигателя изгоря почти...- каза Томи.
Двамата взеха по един пожарогасител и взеха да гасят двигателя, а именно: двигател № 5. Около час време, по- късно им потрябва и трети пожарогасител, след което огъня беше успешно загасен. Алекс свали шлема си със бутилката с въздух за дишане, пък запали цигара, разглеждайки положението и щетите.
–Какво е това място? А как ще се измъкнем оттук?- попита Соня.
–Доколкото виждам, това е някаква планета, със около 85 % гравитация, предимно джунгли, наоколо...Въздухът е добър за дишане... - каза Томи. – Без двигателя № 5, неможем да излетим оттук.
–Неможем да излетим?! Ами сега, какво ще правим?- изненада се Соня, а Томи не отговори, а се разходи наоколо, със автомат в ръка.
Освен изгорелият двигател, кораба нямаше сериозни повреди, а в трюма те си носеха храна, вода, дори въздух. Изплашени от ситуацията, двамата извадиха по бутилка с водка и се почерпиха, седнали на една пластмасова пейка, от кораба си...
***
Алекс умуваше нещо, замислен дълбоко. Беше сънувал странен сън, но не го беше запомнил. А Корабът Volvo, все още стоеше паркиран наблизо до Крепостта- както земляните наричаха своя първи град, на 42- рата планета. От хората тук, мнозина спяха все още в мързеливия почивен ден, а навън снегът продължаваше, натрупал вече покривка над три метра. Алекс запали цигара и се загледа навън, през единия люк на каютата. Палма и Ким тъкмо правеха закуска, а Аш стягаше един повреден компютър, докато двете извънземни сестри, слушаха музика и се смееха на нещо.
Общността на земляните на тази планета, беше решило да имат петнадесет почивни дни в месеца, както и по пет часа работа на ден. Това беше обмислено и гласувано, а Алекс подписа документите, за да бъде осъществено това решение.
По някое време, Алекс започна да готви идеята си за кораба Jupiter, който одеве беше купил. Този кораб беше сериозна машина, все още нова. Той можеше да вози до 5,000 души, както и тонове товари. Във тези дни, Алекс заедно със екипите си, обмисляха плановете за кораба Jupiter, избираха хората за този кораб и пишеха инструкции.
По обедно време, Алекс реши да си почива няколко часа, но неясна мисъл го тревожеше, както и странния незапомнен сън... *************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
***********************************************
Коментари
Публикуване на коментар