Откъс № 77, Нов фантастичен роман.
********************** Няколко дни след това, се случваше мразовит ден, а валеше сняг на едри парцали, електриково зелен на цвят, заради Зелената Звезда . До сутринта беше натрупало към два метра и продължаваше много бързо. Алекс се събуди по някое време, стана от сън и се изправи пред оперативния екран, запали цигара и като видя нещата, се загледа навън, през единия люк.
В каютата спяха все още двете сестри, а Палма слушаше музика и мързелуваше. В тези часове животът тръгваше наново из града на местните извънземни хора, както и в Крепостта на земляните, също и по корабите наоколо и в орбита. Това не беше единствен град на местните извънземни, а те имаха и още два такива, отдалечени на по стотина километра, описвайки равностранен триъгълник. За този ден земляните очакваха да пристигнат още няколко кораба, на летищата наблизо.
*
По същото време малък, но мощен космически кораб, със двама души на борда, летеше оставен на автолилот. Това бяха Томи и Соня, авантюристи тръгнали на поредното си приключение. Двамата спяха от часове, а алармата не можа да ги събуди навреме, при наближаването на опасна зона, със метеорити и подобни летящи обекти, някъде по курса на кораба. Томи се стресна в съня си и отвори очи. Не той не се заблуждаваше, че алармата вие от доста време, а наистина беше така. Томи скокна от койката си, с усещането, че се е успал, а на руля на кораба, няма никого. Томи събуди Соня и хукна към пилосткото кресло:
-Ставай Соня, стана беля!
–Какво става? Каква беля?- опита се да стане от койката си Соня, все още заспала.
–Не съм чул будилника, успал съм се, а наближаваме опасна зона!- каза Томи и закопча предпазните лостове на креслото си, изчаквайки Соня да заеме мястото си.
В това време ситни песъчинки брулеха по корпуса на кораба, изгаряйки в огън, от триенето. Томи погледна какво има по- напред, а там приближаваха няколко метеорита. Той натисна джойстиците, а кораба постепенно започваше да се отклонява от евентуална катастрофа. Няколко фигури от висш пилотаж, успяха да стабилизират кораба в безопасна траектория. Тъкмо си бяха посмислили, че всичко е наред, когато малък камък, прободе единия им двигател, а той започна да гори...
*
Томи се свестяваше бавно от загуба на съзнание. Той погледна какво е положението. Соня също отваряше очи, а кораба падаше към някаква планета, със горящ двигател. Двамата нямаха наранявания, след като малък камък проби един от двигателите на кораба, а той вече гореше.
–Имаме ли шанс?- попита Соня.
–Ще се приземим, но с един двигател по- малко.- каза Томи.- Спокойно!
–Какво ще рече това?- попита тя.
–Това означава, че ще ни трябва летище или поне поляна, а освен това- без този двигател, няма да можем да излитаме...
*
Според Томи, щяха да падат около петнадесет часа, а това беше трудно приземяване, със силно друсане и горящ двигател. Докато той си почиваше, Соня държеше управлението на кораба- джойстици, лостове, пулт с бутони и т.н. Тя беше до известна степен добър пилот, но в техния случай, падаха за аварийно приземяване, а това никак не й харесваше.
Томи запали цигара по някое време, пък погледна звездната карта на зоната. По никакъв начин не успяваше да определи, къде се намират, коя е тази планета, понеже бяха летели в безсъзнание, няколко часа. Освен това наличните карти бяха стари, а някои от тях неразбираеми, закупени по пътя от извънземни.
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
***********************************************
Коментари
Публикуване на коментар