Откъс № 73, Нов фантастичен роман.
********************** Изминаха още десетина дни. Космическият кораб Volvo, беше отлетял на патрулен полет над планетата, още от ранни зори. Летяха на височина от 800 километра със скорост около 300 км/ч. Във тези мързеливи часове, Алекс умуваше над разни проблеми, заедно със Палма, Ким и Аш, а двете извънземни сестри, слушаха музика и се смееха на нещо. Пилотираха кораба в тези часове, отново Джими и Джони, със десетина души- дежурни и пилоти. Във тези часове корабът прелиташе над океан, един от четирите океана на тази планета, а прелиташе из високи газови облаци, богати на озон.
Във следобеда (бордово време), Алекс стана от креслото си за да се разтъпче из кораба, като повика със себе си двете сестри- ЙойоУан и ЙойоТу, както и малък боен робот, за охрана. Из коридори и асансьори, тримата срещнаха колеги и приятели, а се спряха в столовата, за да поговорят със хората там, към двадесетима. Със Алекс беше и мислещият диамант Синьото око, който пилотираше майсторски своя дрон. Докато говореха с хората в столовата, тримата си пръчаха по бира, пък се развеселиха от това. Алекс използва и това време, за да поработи на компютър. Той провери хората си, пък се зае да напише нови инструкции.
*
Следобедът напредваше, когато кораба наближаваше града на извънземните тукашни хора и Крепостта на земляните. Спускайки се към летището, корабът вече беше очакван там. Случи се силен вятър, който можеше да бъде пречка за доброто приземяване, но пилотите задействаха стабилизаторите- четири маховика, разположени на подходящи места из корпуса на кораба. Тези доста тежки метални дискове (маховици), при своето въртене, стабилизираха движението и полета на кораба, неутрализирайки силата на ветровете. Те бяха задвижвани от електродвигатели, когато трябваше да се избегнат неблагоприятни външни фактори.
*
Веднага след мекото приземяване на кораба, на едно от летищата на Крепостта на земляните на тази планета, Алекс отиде на терасата на каютата и погледна навън. Някъде наблизо свистеше гореща водна пара, изпусната от аварийна клапа, някъде по корпуса на кораба, а по- нататък се чуваше да бръмчи дизелов агрегат.
Времето навън се случваше слънчево, а Зелената Звезда, къпеше в зелено всичко наоколо, дори Крепостта на земляните. Към този ден броя на земляните, дошли да живеят на тази планета достигна 250,300 души. Това беше сериозна цифра, на което повечето хора се радваха, както и Алекс също. Той погледа, погледа, нататък към крепостта, пък отпи глътка джин и запали цигара. Край него пък се появиха Палма, Ким и Аш, радостни в тези часове.
Във късния следобед (бордово време), Алекс и другарите му, излязоха на раходка из района, като огледаха и Крепостта на земляните, която непрекъснато се дострояваше със нови сектори и нови етажи, както нагоре, така и подземните.
Алекс беше доволен от всичко постигнато до този ден, от Общността на земляните, на 42- рата планета.
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
************************************************
Коментари
Публикуване на коментар