Откъс № 71, Нов фантастичен роман.
********************** Още няколко дни, четирите космически кораба, останаха на поляната край джунглите на Четиридесет и втората планета, надалеко от всякаква цивилизация. Градът на извънземните, тукашни хора и Крепостта на земляните, се намираха на около 2,000 километра от това място. Това бяха корабите: Volvo, Nissan, Honda и Lamborghini. Те разполагаха в тези дни със около 700 души, почти по равно- мъже и жени. Това бяха най- елитните кораби, въобще, на земляните. В същото време, всичките 21 кораба на Експедицията бяха мощни, бойни кораби, проектирани и създадени, да се справят във всякакви ситуации във извънземието. Освен корабите на Експедицията, земляните на тази планета, вече около 220,000 души, разполагаха и със други кораби, като два пъти в месеца, заминаваха някои от тях обратно към по- старите светове, обитавани от земляните. Заради това, броя на земляните на тази планетата варираше със всеки изминал ден.
След един тежък ден за Алекс, той беше поспал два часа, пък се събуди чак вечерта, запали цигара с кафе, а сетне се наплиска на чешмата с вода. Докато изплуваше бавно от лепкавата дрямка, той преслуша доклада на дежурните за този ден. Докато по- късно, проверяваше хората си, той видя, че нещата са добре, в най- общи линии.
През този ден, ловците от четирите кораба, бяха наловили тонове месо, с добри вкусови качества, предназначено за запаси, при продължителни полети. Обикновено за товарните си сектори, корабите трупаха всякакви запаси. При продължителни полети, не биваше да свършват запасите, защото това можеше да е гибелно. Обикновено най- важните материали биваха въздуха и водата. От водата пък се добиваше водород, чрез тока от портативните им атомни централи, каквито имаше по няколко във всеки кораб. Водородът пък ставаше понякога основно гориво за тези кораби.
Късно вечерта на този ден, Алекс се беше усамотил в каютата си и размишляваше. В тези му занимания, сериозно му помагаше мислещият диамант- Синьото око. Двамата бяха станали приятели, така да се каже, предимно от интелектуална гледна точка, вече месеци наред. Това беше цивилизацията на мислещите диаманти от луните на Двадесет и първата планета, край Двойната Синя Звезда, където бяха открити одеве, от Експедицията. А тук, на 42- рата планета, край Зелената Звезда, мислещите диаманти наброяваха към 3,000 броя. Всеки от тях беше снабден от земляните със малък, компактен дрон, за лесно движение.
Това беше нощта, когато Алекс неможеше да заспи. Зает със всякакви теми за умуване, в компанията на Синьото око. Тук бяха също Палма, Ким и Аш, но те вече спяха.
Със намерението- да умува с часове, Алекс запали цигара и се амбицира за работа. Край четирите кораба беше тихо и спокойно.
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
************************************************
Коментари
Публикуване на коментар