Откъс № 69, Нов фантастичен роман.
********************** Изминаха още няколко дни на борда на космическия кораб Volvo. Трите кораба на Алекс, които беше избрал, за да изучават заедно Четиридесет и втората планета, продължаваха полета си около тази планета. Останалите 18 кораба на Експедицията, се намираха на разни места, за разни задачи, които решаваха, а хората в тази Експедиция бяха: 3,500 души. Към този ден броя на земляните, дошли за да живеят на тази планета варираше около приблизително: 205,200 души, тъй като продължаваха да пристигат нови и нови пътнически кораби, но пък някои от тях, заминаваха обратно към по- старите светове, обитавани от земляните.
Алекс, като Шеф на Експедицията, беше поел и поста си на Управляващ Обществото на Земляните, на тази планета, след като го избраха за този пост, а желаещи просто нямаше. Крепостта на земляните, която продължаваха да строят и да разширяват около единия град на тукашните извънземни хора, вече побираше около 60,000 души, а останалите живееха по корабите, с които бяха дошли. И във този ден продължаваха военните учения на земляните, със 15,000 души, които имаха за цел, да бъдат обучени повече земляни, за отбраната на Крепостта и планетата.
Междувременно до този час, изучаването на планетата вървеше нормално. Дежурните на трите кораба, бяха набелязали над 200 точки, където трябваше да се приземят кораби, за да огледат хората, какво именно има там.
През последните няколко дни, Алекс беше заболял. Това беше лоша болест, предимно от интелектуална гледна точка. Причината й бяха разкритията, направени напоследък, сред агентите от Експедицията, както и хора извън нея, които имаха някакво влияние сред хората. Алекс разполагаше със аудио записи, понякога и със картина от скрити камерки и микрофони. Така той научи, що за хора са някои сред неговите колеги и извън колегите му.
Замислен над проблемите, Алекс се чудеше- как да постъпи. Като първа крачка, той поиска от най- добрите си приятели, да започват разследване. Под наблюдение бяха поставени около 50 души от Експедицията, и около 200 души- извън нея.
Алекс се залежа в последните времена. Някак си го болеше душата, та не можеше да стане. Хората му се променяха със течение на времето, като много от тях, вече не му вдъхваха доверие, като го бяха изгубили напълно. Той разбираше, че напразно е бил верен на хората си, така да се каже, а пък те всъщност- вече не бяха нито верни, а май срещу него... Докато преосмисляше начина си на управление и командване, Алекс заповяда да се построи изолатор и затвор, именно тук- на 42- рата планета...
Доверието, според Алекс, не можеше да се “печели”. То се губеше един единствен път и то- последен...
*************************************************
Моля очаквайте продължението скоро!
*************************************************
Откъсите от №23 до №61, се намират ето тук:
За тези откъси и също за по- старите мои романи, както и по всички други въпроси, можете да получите информация ето тук:
E- mail: valeriwax@hotmail.com
************************************************
Коментари
Публикуване на коментар