Дневникът на Разказвача.
фантастичен роман. 2021.
от Valeriwaxus.
Начало.
++++++++++++++++++++++++++
“Това е история за едни хора, родени на Земята, някъде надалеко из бъдещето. Тази история до някъде е била записана, но поради аномалии из времето, някои документи от нея, са били изгубени, та затова тя е така объркана, непълна и не достатъчно точна. Поради сложността, такава история да стигне до вас- читателите, тя биваше дълго време помнена от други, специални хора. Накрая те изпратиха специален чип, назад из времето, та този чип съдържаше и тази история- отначало до край. Други хора помнеха самата история пък, за да можете вие сега да я прочетете.”
Разказвачът.
*
Настъпиха едни такива сурови времена за Експедицията на Алекс. От месеци космическия кораб Volvo не беше излитал наникъде, паркиран край Северните бази на Двадесетата планета. Алекс стоеше изправен на терасата на каютата на екип алфа от половин час и разглеждаше зоната с бинокъл. Той запали цигара, извади плоска бутилка от един джоб на униформата и отпи глътка джин. Навън времето биваше топло и сухо, а базите на земляните- заселници, живееха своя обикновен живот. Бяха изминали десетина години, откакто земляните бяха намерили Двадесетата планета, а нейните цивилизации живеещи на Горната земя на тази планета, приеха гостите от Земята, като свои събратя. Горноземците бяха очаквали земляните над 200 години, след като бяха имали пророческа информация за тяхното гостуване. За тези повече от 200 години, горноземците бяха подготвили всичко за това гостуване и посрещане...
*
Тази планета беше истинско съкровище, а земляните- заселници изплащаха своите територии, чрез производство и земеделие, като това не беше кой знае колко трудно и скъпо. За тези изминали десет земни години, земляните и горноземците заживяха със знанията на другите цивилизации. А цивилизацията на мислещите диаманти, открита на една от луните на тази планета- Замръзналата луна, започваше да помага със знания и мъдрост, както на едните така и на другите.
*
Алекс се беше прибрал в каютата на екипа, а диамантът Синьото око, му обясняваше нещо сложно. Палма, Ким и Аш бяха заети със задачи, а Шао, Джейн, Шон и Никита, наблюдаваха новините от зоната на Синята звезда- петата от системата Vega.
++++++++++++++++++++++++++++++
(очаквайте продължението).
Дневникът на Разказвача.
фантастичен роман. 2021.
от Valeriwaxus.
Откъс № 1
++++++++++++++++++++++++
Бяха изминали повече от десет земни години, откакто Експедицията на Алекс посети Двадесетата планета на Синята звезда- петата звезда от система Vega. През тези изминали земни години, земляните заселници на тази нова планета, успяха да си изградят редица бази, където да живеят и да си осигурят печалба, чрез бизнес и производство. Въпреки съществените различия, по принцип, между земляните и тукашните няколко цивилизации, живеещи на Горната земя над Двадесетата планета, те успяха да намерят общ език и да свикнат със общия живот. Междувременно на планетата продължаваха да пристигат нови и нови космически кораби, както от Земята, така и от земните колонии наблизо до системата Vega. Анатомията между расите, беше почти еднаква със известни изключения, но не съществени. Друга особено важна особеност на расите живеещи на Горната земя, беше, че те бяха вечно млади и живееха по няколко хиляди години, преди да си идат от този техен свят... Това вече ставаше възможно и за земляните, след известни корекции в тяхното ДНК, и трансформация, без сложни проблеми.
*
Случи се един облачен ден, над Северните бази на земляните. За следобеда, командир Йон беше определил ново патрулиране над планетата, на кораба Volvo. Докато чакаха да настъпи часът на отлитането, дежурните и екипите от кораба, готвеха патрулирането. В тези часове, Алекс и неговите приятели Палма, Ким и Аш, наблюдаваха новините за земляните, както на тази планета, така и по- надалеко. Алекс все още беше Шеф на Експедицията, както и Командващ за зоната около Синята звезда, както и за Двадесетата планета.
Докато Алекс се готвеше за патрулния полет със кораба Volvo, той пусна музика в мощните тонколони на каютата и се замисли, заслушан в музиката. Оставаха около два часа, а всичко вече беше готово за отлитането. Той запали цигара и се изправи пред оперативния екран на стената, за да погледне как вървят нещата, по принцип.
*
Това беше 6031- ва земна година, някъде на дистанция от пет земни години от Земята, някъде из звездната система Vega и нейната пета звезда, именно: Синята звезда, какато я наричаха земляните. Двадесетата планета около тази звезда, беше успешно заселена със около петстотин хиляди земляни, през изминалите десетина години.
Алекс запали цигара, докато патрулирането на космическия кораб Volvo, продължаваше вече втори ден. Намираха се на височина от 400 километра, а скоростта на кораба беше около 500 км/ч. Това патрулиране не беше задължително, но пък се препоръчваше. Докато пушеше цигарата, Алекс си пусна музика и като слушаше, наблюдаваше картината от предните камери на кораба, който преминаваше през черни облаци и през не чак толкова черни. Той се беше замислил над нещо негово, но в общи линии се намираше в добро настроение, а мислещият диамант: Синьото око му правеше компания.
В следобеда на кораба, Алекс извика Палма, Ким и Аш, за да се разходят заедно из кораба. До приземяването, което предстоеше, при Южните бази, оставаха броени часове.
Докато се разхождаха из кораба, четиримата надникнаха и в бордовата оранжерия. Там завариха още десетима от земляните. Разположиха се на една мека пейка в оранжерията, за да си побъбрят, а наоколо беше като малък рай. В очакване да дойде време за приземяването, четиримата трябваше да се приберат в каютата си, обратно. По време на приземяване, се използваха специални меки колани. А Алекс се замисли отново, обхванат от дрямка.
+++++++++++++++++++++++++++
(очаквайте продължението).
Коментари
Публикуване на коментар