Дневникът на Разказвача.
фантастичен роман. 2021.
от Valeriwaxus.
Откъс № 4
++++++++++++++
Буун се събуди след продължителен сън. Намираше се на борда на някакъв космически кораб. През люка до койката, се виждаха разни облаци и някаква планета по надолу. Каютата беше заключена със решетки, а това каквото намери около себе си, не му се хареса много. Разполагаше със няколко от своите вещи, по принцип. Той добре си спомняше, как недовършената експериментална програма, го запрати надалеко напред из времето, та чак до 6040- та година, т.е. със девет години напред от неговото време. Девет години не беше кой знае колко, но тук той изглеждаше странно и някак си, не се вписваше във околния свят. Разбира се, Буун добре си спомняше, че всъщност е разузнавач на земляните и то от Експедицията. Тук във 6040- та година, всичко биваше различно, а нищо не се знаеше... Буун внимателно разгледа, със какво разполага. За щастие предавателят, скрит в телефона му беше тук, все още. Той се усмихна и започна сам да си говори... Тук никой не предполагаше, че във един зъб, Буун разполага със микрофон...
*
Късно вечерта по часовника на Буун, пристигна някаква стюардеса и му донесе закуска. Годината разбира се не беше съвсем вярна, по принцип. Сред непотребните вече вещи, Буун забляза един от мислещите диаманти, който се наричаше: Зелената сълза. Като си поприказва с него около час (относително бордово време), Буун разбра много неща. Ето, че си имаше добра компания, а странно защо, никой за нищо не го потърси.
По някое време, Буун забеляза кутията вносни цигари, незнайно как пристигнала заедно със него, девет години напред. Той запали цигара, а навън облаците странно почерняваха със течение на времето. Очертаваше се ураган, а този кораб не беше познат на Буун, та това малко го поизплаши.
+++++++++++++++
Коментари
Публикуване на коментар