Дневникът на Разказвача.
фантастичен роман. 2021.
от Valeriwaxus.
Откъс № 3
++++++++++++
Суровите времена тепърва бяха започнали за земляните, живеещи около Синята звезда, по разни планети и техни колонии. А поради компютърна грешка и слаба подготовка, един от разузнавачите за Експедицията, беше попаднал във времето около 6040- та Земна Година. Във времето към 6031- ва година, Алекс все още незнаеше това. Той забелязваше, че изведнъж реалността наоколо рязко се променяше, без никаква основателна причина. Алекс седна зад пулта си, запали една вносна цигара и заби поглед в оперативния екран. Той все още незнаеше, за гибелта на разузнавача- свой личен приятел, но пък не знаеше и друго, че това не е точно гибел, ако успее да разбере някой, че разузнавач е изчезнал...
*
През един тъжен и дъждовен ден, някъде около Двадесетата планета, специални мъдреци обмисляха, неестественнопроменящата се реалност и действителност, за земляните около Двадесетата планета. В дежурната каюта на кораба Volvo, пиукаха едновременно няколко различни алармени системи, а се чуваше женски глас да отброява вероятността, във проценти...
Алекс запали още една вносна цигара, вече във преразход за този ден, и се зае със умуване, и той. Мъдреците предполагаха, че бързопроменящата се реалност и действителност, за земляните, е повлияна от приближаващия неидентифициран обект, но това не беше вярно...Това щеше да отдалечи за много време, умуването им от верния отговор на техните въпроси...
***
Буун разбра грешката си твърде късно. Той не беше завършил новата си програма, а я беше вече стартирал, от бързане и нетърпение... Нещо прищрака, прилоша му, а програмата го захвърли сам и без нищо, направо във 6040- та година...
Свести се на някакъв плаж. Времето съвсем не беше удобно за плаж... Някакъв униформен го потупваше със ръка и го питаше нещо, на непознат език... През ума на Буун премина мисълта, че това са някакви лоши и сурови времена, където съвсем се е изгубил... Той не беше далече от истината.
++++++++++++++++
Коментари
Публикуване на коментар