Дневникът на Разказвача.
фантастичен роман. 2021.
от Valeriwaxus.
Откъс № 2
+++++++++++++++++++++++++++++++
Беше някъде около май месец по земния календар на кораба Volvo, през далечната 6031- ва земна година. Във един бордови следобед, Алекс пушеше цигара, седнал зад пулта си и умуваше. Навън вилнееше силна буря, дори ураган, но понеже корабите, изправени на космодрума, бяха особено тежки, това не беше проблем за тях, но временно беше прекратено отлитането им. Ураганът не беше проблем и за редицата бази на земляните, издигнати на Двадесетата планета. Затова пък, не така стоеше проблема със автобусите на транспорта на базите, които скоро бяха потрошени от урагана, бушуващ от четири дни.
Докато Алекс умуваше, заедно със екипа си Алфа, (общо десетина души), те изчакваха да отмине урагана, преди да насрочат каквито и да е било полети, в следващите часове и дни, а също и нощи. Проблем се получаваше и със патрулирането над планетата. Не успяваха да излетят ни кораби, ни изтребители, ни летящите чинии на Експедицията. Намиращите се в орбита над планетата кораби, получиха заповед: да не навлизат в атмосферата на Двадесетата планета. Около десетина кораба на Горната земя, които се прибираха от близките планети, бяха задържани също в орбита, по същите причини.
Алекс се изправи, за да погледне навън през дебелите стъкла на един люк на каютата. Урагнът беше страшен, а бяха получили предупреждение за това, съвсем навреме, за да не бъдат лошо изненадани. Повечето кораби и подобни машини, бяха забили своите предпазни пилони, на дълбоко в земята, за да не бъдат движени и повредени, от урагана.
Следобедът напредваше, когато Алекс отиде на разходка из кораба, заедно с Палма, Ким и Аш. Междинни тунели между корабите и базите, не бяха разгъвани в този ден, заради урагана. Това беше осмия ден откакто кораби и бази тук бяха запечатани до спиране на опасността.
Някъде по пътя, Алекс запали цигара, а кораба леко се тресеше от урагана. Палма беше пуснала музика по тонколоните на униформата си, които биваха не много дебели и тежки, а удобни за униформата. Аш и Ким бяха в лошо настроение, по неизвестни причини.
По някое време, четиримата се прибраха в каютата на екипа.
*
На следващия ден ураганът поутихна, но идваха сурови времена за земляните, живеещи около Синята звезда, по техните колонии, на няколкото планети наоколо, а също и на Двадесетата планета. Към Синята звезда беше забелязан неидентифициран обект, със диаметър около 180 километра. Този обект приближаваше зоната около тази звезда, като щеше да достигне най- далечната планета, след около месец, земно време. Това беше пък Седмата планета, където живееха около 200,000 земляни, 20,000 извънземни, различни диви и опитомени животни.
Когато Алекс научи тази новина, той седна зад пулта си, за да умува известно време. Сетне натисна бутона с който обяви тревога за зоната, като Командващ за тази зона. Докато бурите затихваха, близо десет кораба бяха готови за отлитане, освен други десет, които бяха в орбита над 400 километра над планетата. Във същото време, от Горната земя, изпращаха други двадесет кораба, които да бъдат наблизо.
Шокирани от приближаването на неидентифицираният, огромен обект, земляни, извънземни и горноземци, започваха да умуват по отбраната на планетите около Синята звезда.
++++++++++++++++++++++++++++++++++
Коментари
Публикуване на коментар