Дневникът на Експедицията. Откъс № 71.

 

Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 

       Фантастика. 2021. Откъс № 71.  

     +++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, космическият кораб Volvo, летеше към Северните бази на земляните, а това беше Двадесетата планета, Месец Април, 6021 Земна Година, на дистанция от Пет Земни Години път, от Земята. Корабът летеше на височина от 10 километра, като прелиташе през черни облаци. 

В началото на бордовия следобед, Алекс стоеше изправен пред оперативния екран, в каютата на екип Алфа. Алекс от известно време беше поел поста на Командващ за зоната около Синята звезда и Двадесетата планета. Преди това той беше бил само Шеф на Експедиция от четири кораба. 

В тези часове настроенията из кораба не бяха оптимистични, по принцип, а около 100 души спяха, докато дежуреха други 50 души. Алекс също не беше в добро настроение, усещайки приближаващи проблеми. До него в каютата работеха Палма, Ким и Аш, също от екипа Алфа, а той се състоеше от десетина души. Алекс запали една цигара, пък пусна музика, докато се черпеше със джин. Суровите времена, които се случваха напоследък, му влияеха негативно. Корабът извършваше патрулен полет в тези дни и часове, за да охранява планетата.

Към края на бордовия следобед, корабът приближаваше космодрума на Северните бази, където трябваше да кацне. Времето се случваше сурово, дъждовно и със бури, но пилотите смятаха, че няма опасност за кораба. Алекс запали цигара, докато се спускаха към базите. Радиовръзките бяха добри, въпреки всичко.

Щом кораба се приземи малко твърдо на бетонната писта на космодрума, Алекс застана до един люк и погледна навън, а бурята на това място беше доста силна и валеше проливен дъжд. 

Навън температурите бяха в тези часове: -5° C, а заради бурята беше забранено излизането извън корабите и базите. Това не се отнасяше за роботите, които свързаха кораба Volvo със централния корпус на Северните бази, чрез временен разгъваем тунел. Натам преминаха три екипа от кораба, със по десет души всеки от тях, за да изпълняват разни задачи. В тези часове, преди да се спусне тукашната извънземна нощ, Алекс бързаше да раздаде инструкции и задачи за хората, преди нощта, която биваше страшна, на открито. Оградите на тези бази, все още бяха в строеж, а диви зверове и опасни насекоми и животинки, дебнеха. 

Алекс раздаде навреме инструкциите и задачите на хората си, а сетне застана до един люк и погледна навън, където Синята звезда клонеше към залез. В тези часове температурите рязко спадаха, а бурята не стихваше. 

Късно вечерта по бордово време, навън вече беше мрак, късна извънземна доба, когато на земляните им ставаше страшно обикновено, по принцип. А Алекс не си беше приключил задачите до никъде, та се налагаше да остане буден още с часове наред. 

Когато по- късно той събра екип Алфа, десетина души, те седнаха да умуват заедно по най- новите проблеми на земляните на този извънземен свят. Суровите времена натовариха земляните от корабите и базите, но това не попречи някои от тях, да си починат добре.

Със падането на извънземната нощ, командир Йон увеличи охраната на корабите и базите, на това място, а Алекс смяташе да си почива, поне час, преди да стане наново да умува. Очертаваше му се дълга безсънна, но извънземна нощ...

+++++++++++++++++++++++++