Дневникът на Експедицията. Откъс № 69.

 

Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 

       Фантастика. 2021. Откъс № 69.  

     +++++++++++++++++++

Няколко дни след това, сурово време затисна със проливни дъждове, Южните бази. По плажовете беше невъзможно да се ходи, а по парковете се налагаше да се носят скафандри. Автобусният транспорт имаше сериозни затруднения, та възникнаха и проблеми със производството. За момента наводнения нямаше, тъй като това беше предвидено още при проектирането и строенето на базите и техните заводи и оранжерии. 

Алекс беше тъжен и мрачен  в един следобед, застанал прав на терасата, докато умува и наблюдава дъждовете. Навън освен проливен дъжд, се беше спуснала и силна буря. Алекс заби поглед през дебелото стъкло- стена на терасата, надалеко към парковете, където група хора бедстваха в един параклис. Те бяха двадесетина и се бяха укрили от бурята в един параклис, а не можеха да се върнат оттам, но дежурните им изпратиха едната от чиниите на Volvo, за да ги прибере. 

Алекс запали цигара, отпи глътка джин от плоската, джобна бутилка, пък се замисли за разните нови проблеми. Силната буря и дъждовете, повлияха песимистично на повечето хора в Южните бази. Мнозина неможеха да се справят с почти нищо. В тези часове на хората из тези бази беше препоръчано, да си останат по каютите, където можеха да останат продължително време, без проблем.

Алекс си пусна музика от Моцарт, както правеше при сурово време и се заслуша, загледан навън. В това време при него се появиха Палма, Ким и Аш. Те си взеха кафе от автомата и се разположиха на меката пейка на терасата, за да погледат навън и да послушат Моцарт. Тази музика, макар и древна, се слушаше от някои хора по базите и колониите на земляните. Докато седяха мълчаливо, Алекс умуваше нещо замислен. 

Следобедът напредваше, когато четиримата отидоха на разходка из кораба Volvo. По коридорите и асансьорите на кораба беше оживено, тъй като навън излизаха само най- опитните хора, задължително със скафандри, а останалите нямаха голям избор за разходката си. Четиримата както обикновено се спряха в оранжерията на кораба, за да се порадват на уникалната обстановка там, пък седнаха в меките пейки, под зелено дръвче- ябълка и се умълчаха. В оранжерията всичко беше бързорастящо, а също рибата в рибарника, както и дивеча в фермата, на борда на кораба. Бързото растене на растения и животни, беше постигнато със сериозна работа по тяхната структура и генетика. Производството на плодове, зеленчуци и дивеч, на борда на корабите, имаше за цел, да се осигури достатъчно храна, по време на далечни полети. 

Алекс запали поредната цигара, също от тютюн, произведен на борда на кораба, пък си пусна музика, докато се радваше на зеленината в оранжерията. Неговите другари мълчаливо се заслушаха в музиката, пък забиха погледи в джобните компютри, за да видят какво е положението из базите. Затрудненията на земляните, щяха да приключат, след бурята и дъжда. 

Към средата на този следобед, четиримата отидоха да посетят столовата на кораба, където завариха към 40 души, пък седнаха, да поговорят с тях. Настроението из корабите и базите, постепенно се нормализираше, а бурята беше започнала да затихва. 

Когато по- късно Алекс се усамоти в персоналния си бокс за почивка, той се зае да си подрежда и събира мислите, както и багажа, във уединение. Оптимизмът нарастваше, а денят все още не беше приключил.

++++++++++++++++++++