Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev.
Фантастика. 2021. Откъс № 63.
+++++++++++++++++++
Агентите от Експедицията на Алекс, които бяха към 900 души, със четирите си космически кораба, празнуваха вече трети ден, своето събиране на едно и също място, а именно- при Източните бази. Да бъдат заедно, и то на едно и също място, не им се беше случвало много отдавна. Един следобед, Алекс пушеше цигара на терасата към каютата на екип Алфа, заедно със Палма, Ким и Аш. Той се беше замислил над преживяното от него и хората му, през двадесетте години, откакто той беше организирал самата Експедиция. Беше се загледал навън, а там в далечината се издигаха Източните бази, където строежите продължаваха и в тези дни. Внезапно го обхвана носталгия и меланхолия, по отминалите времена. Той извади от един джоб, плоска бутилка с джин и отпи глътка, замислен. В същото време се колебаеше, дали да пожелае да бъде вечен. Това някак си го тревожеше. Беше свикнал да мисли, че скоро ще остарее и рано или късно, ще си отиде от белия свят. Но при новите обстоятелства, можеше съвсем лесно да стане вечно млад и да живее към 2,000 Земни Години. Това беше огромна отговорност, която той се колебаеше, дали да приеме. Както показваше проучването сред земляните, то цели 48 % от тях, се колебаеха- дали да приемат младостта и вечността, за себе си. Други 15 %, смятаха да почакат, преди да вземат решение, а предложението за новия си живот, приемаха твърдо и решително само 18 %.
Следобедът напредваше, когато Алекс си взе кафе от автомата на каютата, запали нова цигара и се зае да напише новите инструкции за следващите дни, за всичките си хора. Тези инструкции и задачи, биваха – за цели екипажи, за цели екипи, също- персонални, както и групови- за обикновените хора. До голяма степен, в това му помагаше и неговия компютър, където се пазеше всякаква информация за всеки от земляните и извънземните им другари.
*
По някое време, Алекс събра целия екип Алфа, за да се разходят със дрона на екипа, наоколо. Щом отлетяха с дрона от площадката върху кораба, Алекс гледаше навън и тихо се радваше на разходката. Времето беше облачно, но въздухът- със високо качество. Въпреки това се усещаше дъхът на извънземие и някаква непозната химия, но земляните вече бяха свикнали с това. След като прелетяха около час, Алекс каза на роботите- пилоти, да приземят някъде дрона.
Щом стъпиха в росната трева на една поляна, Алекс се почувства щастлив, но не само той. Надолу по хълма намериха и едно поточе с бистра вода, където се поспряха, за да пият. Това беше усещането за извънземен балкан, а водата беше със високо качество. Десетимата се разположиха в тревата, където бяха постлали бризент, да не се цапат. Мястото беше уникално, а десетимата се порадваха на това, заслушани в песните на птиците, някак си-извънземни.
Бяха си поседели към час, пък станаха да вървят нататък към дрона. Като се прибраха в дрона, те се разположиха по местата си, а пилотите- роботи, се захванаха за работа. Веднага след отлитането, Алекс даде инструкции на роботите, а до кораба имаше около един час път. По пътя Алекс отново гледаше навън и се радваше. Усещането за кратко и интересно пътешествие, го ободри.
*
Прибраха се в кораба, а Алекс побърза да се върне в бокса си, където се усамоти, за да си подреди мислите и багажа. За сутринта беше насрочено- корабът Volvo, да отлита на патрулен полет. В оставащото време, Алекс смяташе да си почива и да си събира силите.
+++++++++++++++++++++++++
Коментари
Публикуване на коментар