Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev.
Фантастика. 2021. Откъс № 62.
+++++++++++++++++++
Няколко дни след това, четирите кораба на Експедицията, се намираха на космодрума край Източните бази. Това бяха корабите: Volvo, Nissan, Honda и Maserati. За пръв път от много време насам, екипажите и екипите на Експедицията, можеха да се видят и да се повеселят заедно. За момента броя на тези хора и извънземни възлизаше на около 900 души, като извънземните биваха 80. Алекс пушеше цигара в един следобед, докато преглеждаше данните за хората си, а също проверяваше техните дневници, за да научи- какво са правили напоследък. Той познаваше тези хора, не само от техните данни, но и лично. Тук жените биваха около +52% от всички членове на Експедицията. Алекс се беше замислил, колко неща са преминали през изминалите месеци, при всекиго от тези хора, колко проблеми са имали и са решавали те. Междувременно към личния състав на Експедицията, вече имаше и двадесет души от Горната земя. На лице по корабите бяха и 100 мислещи диаманта, които много харесваха, да бъдат носени насам- натам и да пътешестват. Алекс си припомняше времената от създаването на Експедицията, до настоящето и пътя по който бяха изминали те, къде заедно, къде разделени. Според независимите календари на Експедицията, то бяха изминали около Двадесет Земни Години, колкото и да изглеждаше странно това. За мнозина бяха изминали повече години, отколкото наистина, а за други времето просто беше прелетяло край тях, като няколко мига.
По столовите на корабите вече се готвеше обща вечеря- празник, по случай, че са отново заедно, цялата Експедиция. Някои обаче предпочетоха двете шатри край космодрума, където също можеха да се повеселят.
Към средата на следобеда, Алекс и Палма, също Ким и Аш, разгледаха приготовленията за празничната вечер и също- менюто, а сетне излязоха навън да се разходят наоколо. Времето беше свежо и дъждовно, със температури около: +8° C, а въздухът ухаеше на озон. Четиримата се разходиха чак до парковете на Източните бази, където нямаше голямо движение в този следобед, а там беше невероятно. Оградите около базите все още не бяха завършени, та по пътя си четиримата срещаха и диви зверове, та се налагаше и да стрелят с автоматите си. Двата робота, които ги охраняваха по пътя, също бяха нащрек. На няколко места из парковете имаше и постове на охраната, комбинирани със пунктове за закуски, кафе, напитки и цигари, както и помещения със универсално предназначение. Четиримата се подслониха в едно от тези помещения, да си починат и да се стоплят, докато пиха кафе. За да се завърнат на кораба, те повикаха два свободни робота, които да ги приберат със дрона на екип Алфа. Докато чакаха дрона да пристигне, те разговаряха с хората, които бяха на този пост. От тях научиха за това- какви са най- големите опасности и най- големите зверове и отровни животинки из природата на тази планета.
*
Дронът прелиташе над джунглите на планетата, на път към космодрума, воден от двата робота, а Алекс седеше зад левия робот и пушеше цигара. Навън валеше дъжд все още. Това беше страхотен ден, а се очертаваше и страхотната вечер, на общия празник на Експедицията. Алекс пусна музика и се загледа навън, замислен над последните времена, давайки си сметка за изминалите двадесет години, колкото и да бяха кратки те и или пък много дълги и мъчителни.
+++++++++++++++++++++++++++
Коментари
Публикуване на коментар