Дневникът на Експедицията. Откъс № 61.

 

Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 

       Фантастика. 2021. Откъс № 61.  

     +++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, във един следобед, корабът Volvo, пътуваше към Източните бази на земляните, изградени на Двадесетата планета, край Синята звезда- шестата от системата Vega, а това се случваше през 6021- ва Земна Година, на дистанция от Пет Земни Години път от родната планета на мнозина тук, а именно: Земята. Така се случи, та Алекс – Шеф на Експедиция от четири космически кораба, стана Командващ за зоната около Синята звезда и Двадесетата планета. Бяха изминали месеци, откакто Алекс прие този пост и добре се справяше със поста си и своите задачи. Докато строяха новите си бази, на няколко места по тази планета и извън нея, по петте й луни и един астероид, земляните разбраха, че над планетата има Портали- входове към един горен свят, когото нарекоха: Горната земя. Оказа се, че там живеят няколко високоразвити цивилизации, а това е тяхна планета. Самите горноземци, бяха предизвестени, че тук ще пристигнат земляните от далечни светове. Това предупреждение горноземците имаха от 200 години по- рано, чрез своите пророци, имали видения по темата. За тези 200 години, горноземците бяха се подготвяли- как именно да посрещнат гостите си от далечни светове, а именно- земляните. Хората от Горната земя, не бяха лоши хора, а в анатомията си, бяха същите като земляните- оказа се- братя по разум. Междувременно Алекс и неговите кораби, разгледаха и петте луни на Двадесетата планета, като неочаквано на едната от тях намериха цивилизация на мислещи диаманти, които там бяха хиляди. Това се случи именно на Замръзналата луна. Разбирайки се помежду си- земляните и мислещите диаманти, те започнаха да ги носят със себе си, а това диамантите особено обичаха- да ги носят насам- натам. 

*

В средата на този следобед, Алекс и Палма седяха зад пултовете си в каютата на екип Алфа и наблюдаваха, как върви полета. Само след часове, корабът щеше да пристигне на космодрума на Източните бази, закъдето беше тръгнал одеве. Алекс запали цигара и се загледа към картината напред от кораба. Прелитаха над и през бели, пухкави облаци, а на места те биваха по- сини и дъждовни. Той се беше замислил по разни теми, а Палма тъкмо пусна музика от мощните тонколони на каютата. По това време пък, Ким и Аш приготвяха закуска за екипа, а останалите тъкмо ставаха от сън, със изключение на Манхатън и Моника, които пък се звръщаха от разходка из кораба, току- що. Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа напред, докато пушеше цигарата, а Синьото око тъкмо го канеше да изиграят отново десетина партии шах. 

Към средата на следобеда корабът наближаваше космодрума на Източните бази и скоро щеше да се приземи. Екип Алфа тъкмо беше закусил, а той се състоеше от десетина души, обикновено. 

*

Веднага след като кораба се приземи, Алекс погледна навън от терасата на каютата. Виждаха се шатрите, край космодрума, където беше оживено в тези часове. Над Източните бази валеше дъжд, а въздуха беше чист и свеж, ухаещ на озон. Алекс запали поредната си цигара, докато оглеждаше наоколо с бинокъл. Тук също беше построено шосе, което свързваше космодрума, базите, оранжериите и заводите, както и парка край реката наблизо до тях. Автобуси преминаваха по шосето в пълна обиколка за около два часа. Обикновено имаше много пътуващи. 

Алекс се замечта неусетно, а до него тихо се беше изправила и Палма, много хубава в този ден. 

+++++++++++++++++++++++++++