Дневникът на Експедицията. Откъс № 60.

 

Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 

       Фантастика. 2021. Откъс № 60.  

     +++++++++++++++++++

В един следобед, няколко дни след това, Алекс и Палма, заедно със Ким и Аш, пътуваха със дрона на екипа, към плажовете на Южните бази на Двадесетата планета. Това беше един хубав и топъл ден, когато по плажовете бяха излезли почти 800 души, включително- земляни, извънземни и горноземци. Със себе си те носеха десетки мислещи диаманти, които биваха обикновено- добра компания. Докато прелитаха над хълмовете над самите плажове, Алекс запали поредната си цигара и се замисли над хубавата гледка. На плажовете при красивия залив на Южните бази, вече имаше две шатри с камини вътре, където се продаваха най- различни неща, като например- плажно масло, студена вода, студена бира и студена лимонада, също така вино, а и печено месо, включително и от тукашна риба, която впрочем имаше отлични вкусови характеристики. На места се продаваха също- сладолед, предимно шоколадов, също така- ледена кока- кола или също ледена- песпи кола. Последните две напитки успешно се произвеждаха в специален завод, при Южните бази, от където се снабдяваха не само базите на земляните, ами и Горната земя, също. 

Докато си пушеше цигарата, Алекс се радваше на гледката навън, а скоро се приземиха направо във пясъка на плажовете, а той беше със изненадващо лилаво-зелен цвят. Повечето хора вече не се изненадваха от неочаквания дизайн на плажовете тук, а най- добрите успяха дори да плуват, без да се намесват спасителите на плажа... Тези от хората със по- нисък опит опитаха само гмуркане. 

Като се поразходиха четримата по плажовете пеша и по плувки само, Алекс усети дъха на извънземните плажове и това странно- извънземно море. Това му нявяваше странни помисли за някаква химия, дори и извънземна, но той не беше добър в тази наука. Четиримата добре се разходиха наоколо, дори се топнаха и в морето, но само в плиткото. Поради подземните минерални извори в залива, водата беше топла, та дори гореща. 

На мястото четиримата постояха около два часа, пък неочаквано намериха и други четирима от екип Алфа. Решиха да се прибират заедно наобратно към кораба, със дрона на екипа. Докато прелитаха над местността край базите и хълмовете наоколо, Алекс запали поредната си цигара, взе си нес- кафе от автомата на дрона и се замисли. Нататък покрай новото шосе, строители и техници, както и операторите на роботи и дронове, бяха започнали да монтират отбранителните ракети за тази база. Те трябваше да са добре маскирани в джунглата наоколо, за да не бъдат забелязани от евентуалните нашественици. Тези установки трябваше да могат, да повалят цели, на дистанция: до 10,000 километра, във атмосферата и космоса наоколо. 

Към средата на следобеда Алекс се разположи зад пулта си, за да се пребори на шах със Синьото око. В същото време те умуваха по разни проблеми на земляните напоследък.

В началото на вечерта, Алекс и Палма седнаха на терасата на каютата, на кафе и цигара, а през дебелото външно стъкло се виждаше надалеко навън. Той отвори малко  прозорче, колкото да имат чист и свеж въздух от вън. По някое време при двамата дойдоха също Ким и Аш, за да им правят компания. Докато пушеше цигарата, Алекс умуваше по разни теми, заедно със Синьото око. Доволни от поредния си ден, на Двадесетата планета, те бяха в добро настроение напоследък. 

++++++++++++++++++++++++++++