Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev.
Фантастика. 2021. Откъс № 59.
+++++++++++++++++++
По обедно време, няколко дни по- късно, Алекс и Палма, както също Ким и Аш, се разхождаха около корабите на космодрума. Случи се хубав слънчев ден, макар и син, заради Синята звезда- тукашното Слънце. Температурите бяха наблизо до: +8° C, а въздуха беше чист и свеж. Алекс запали обичайната цигара, докато разговаряха със разни хора, край корабите, паркирани наоколо. Той беше в малко странно настроение, леко изморен от този ден. С мисълта, сетне да се оттегли и да си почива, той спореше нещо със мислещия диамант- Синьото око, който беше един от цивилизацията на мислещите диаманти, обитаващи обикновено една от луните на Двадесетата планета, а именно- Замръзналата луна, където живееха хиляди такива диаманти.
В началото на следобеда, четиримата посетиха шатрата, край космодрума, където гореше камина, а се продаваше бира, вино и месо на скара. Тук те намериха също останалите от екипа Алфа- Шао, Джейн, Шон и Никита, както също Манхатън и Моника. Десетимата се зарадваха, че са се намерили и взеха, та се почерпиха по този случай. Алекс в тези часове умуваше над новите проблеми, застанали пред земляните на тази планета и наоколо. В това занимание му помагаше и Синьото око. Мислещите диаманти биваха особено мъдри и умни, като лесно се адаптираха към всякакви езици и всякаква логика. Тази форма на живот, имаше също- женски и мъжки пол, притежаваше и емоционалност и чувства. Сетивата на мислещите диаманти биваха много повече от обикновеното, а те обикновено си търсеха за приятели- други същества, които да ги разхождат насам- натам.
*
Алекс запали поредната си цигара, по някое време, докато се черпеха, а той се зае да се бори на шах със Синьото око. Обикновено играеха по десет партии, но Алекс изключително рядко побеждаваше. Огорчен от малкия си опит в тази игра, Алекс се позамисли по темата.
Следобедът напредваше, когато Алекс и другите си заминаха от шатрата, да се прибират в кораба Volvo. По пътя разговаряха с хората, които срещаха- колеги, приятели и познати, пък били те- земляни, извънземни или горноземци. Към мислещите диаманти и трите видове, проявяваха огромен интерес, а наскоро тук беше пристигнал и специален кораб със около сто броя, мислещи диаманти. В следващите дни, самите диаманти си търсеха собственици, които да се грижат за тях и да ги разхождат със себе си. Управата на Горната земя, призна мислещите диаманти за форма на живот, имаща своите права. Обикновено тези диаманти имаха ниски свои разходи, предимно за транспорта си, както и за разни услуги, също така- за музика и филми, също за книги.
Към средата на следобеда, Алекс се пльосна в удобното си кресло, пред пулта си, за да поработи, да напише нови инструкции, задачи и планове. Той беше доволен от този свой ден и от хубавата разходка и почерпка. Около час след това, той се зае да изучава архивите си, откъдето научаваше много неща. Сред дневниците си, неочаквано, Алекс намери едно запечатано писмо. Оказа се, че това е писмо, което той е написал до себе си, преди десетина години. Според инструкциите върху плика, той вече можеше да го отвори и прочете. Това, което прочете и си припомни от това писмо, разчувства Алекс. Той остана замислен, за времената преди десетина години, когато все още не бяха намерили Двадесетата планета и всичко беше било съвсем различно. Замислен за изминалите години, Алекс запали още една цигара с горещо нес- кафе, и тихо си потъгува...
+++++++++++++++++++++++++
Коментари
Публикуване на коментар