Дневникът на Експедицията. Откъс № 57.

 

Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 

       Фантастика. 2021. Откъс № 57.  

     +++++++++++++++++++

Случи се един дъждовен ден над Южните бази. Валеше дъжд от няколко дни, почти безспирно. Това накара повечето хора в базите и по корабите, да спят повече. Спа повече и самия Алекс, а щом се събуди в един следобед, той се разсъни с вода на чешмата, взе си кафе и се изправи на терасата, с цигара в ръка, докато наблюдаваше наоколо. Въпреки сънливите времена, при шатрата навън, имаше към 150 души- земляни, извънземни, както и горноземци, които се забавляваха с музика и танци. Автобусите въпреки лошото време, продължаваха да се движат от космодрума, нататък към базите и до плажовете, както и на обратно, като имаше мнозина, които се возеха, дори в това дъждовито време. Докато си пушеше цигарата, Алекс погледна какво става из каютата, а там бяха само Ким и Аш, които работеха върху обичайните инструкции за земляните на тази планета, по бази и кораби, също и за извънземните техни приятели. На пулта стояха няколко мислещи диаманти, които им помагаха и каваха своето мнение по разни въпроси и проблеми. 

Следобедът напредваше, когато Алекс и Палма отидоха пред предния вход на кораба Volvo, за да поговорят с хората там, а сетне прескочиха до шатрата, за да се почерпят, както обикновено. Там завариха мнозина, като вече имаше към 200 души, които се веселяха и похапваха, с музика и танци. 

На това място намериха също- Шао, Джейн, Шон и Никита. Шестимата се заговориха за най- новите проблеми, а също така и за трансформацията на земляните, които бяха избрани за да станат вечно млади. Промяната на ДНК на земляните, се оказваше лесно, а решението на проблема беше уникално. Алекс запали цигара отново, докато оглеждаше наоколо. Както обикновено земляните имаха почти по равен брой жени и мъже. Радостен беше факта, че сред тях се намираха и доста деца, повечето от тях родени по кораби и земни колонии, по планетите наоколо. Децата във извънземието растяха в повишен стрес, заради което биваха зорко пазени от възрастните. Повечето от децата, лесно се адаптираха към извънземието, което вече ставаше даденост за тях, а не нещо необичайно. 

Алекс се беше замислил за нещо, когато видя, че към шестимата се присъединиха също Ким и Аш. Осмината бяха от екип Алфа, като ги нямаше само Манхатън и Моника. Повечето от екипите на земляните обикновено имаха по десетина души. 

Следобедът си отиваше вече, когато осмината тръгнаха да се прибират в кораба, леко пийнали и развеселени, а дъждът не спираше. Щом се прибраха, Алекс се разположи зад пулта си в удобното кресло, пък се зае да умува по нови и нови планове за земляните на Двадесетата планета. Междувременно на космодрума тъкмо се беше приземил още един кораб, със заселници, които бяха около 500 души, освен екипажите от общо 100 души. Тези хора бяха настанени по общежитията, след медицинските прегледи, а сетне бяха и нахранени. Алекс лично прегледа данните за новите хора, но не забеляза никакви аномалии сред тях. 

В началото на вечерта, екип Алфа се събра на обща вечеря, а в столовата на кораба бяха поканени към 400 души, за малък празник, а сред тях имаше и от новите хора. 

Алекс запали цигара замислен. Пред него стоеше на пулта мислещия диамант- Синьото око, който нещо спореше с него. 

+++++++++++++++++++++++++++