Дневникът на Експедицията. Откъс № 56.

 

Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 

       Фантастика. 2021. Откъс № 56.  

     +++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, корабът Volvo се спускаше към Южните бази, където трябваше да гостува този път. Алекс пушеше цигара, докато седеше зад пулта си и се топлеше на печката си, наблюдавайки приземяването. 

На космодрума имаше паркирани още десетина кораба и по- малки машини, когато Volvo се приземи и бавно се отпусна на пилоните си. Алекс заедно със Палма, Ким и Аш, излязоха на терасата на каютата, за да видят света навън. Времето беше слънчево и със около +18° C, температури. Около корабите и близките бази, бяха излезли много хора на разходка. В близката шатра, край космодрума, се бяха събрали стотици земляни, горноземци и извънземни, които се черпеха и веселяха на музика и танци. Алекс запали цигара, докато оглеждаше района наоколо, със бинокъл. Наоколо кипеше живот, а край вече издигнатите общежития, се строяха и по това време, нови и нови бази. 

Когато четиримата излязоха навън, те също се поспряха в шатрата, за да се почерпят и да поговорят с хората, а също и със горноземците, които бяха там. Земляните вече свикваха със странната логика на горноземците, а те всъщност не бяха лоши хора. До плажовете имаше автобуси, които правеха пълна обиколка за около един час. Тези автобуси бяха доставени от Горната земя, специално за нуждите на земляните, а шосето беше направено от бетон и асфалт, от стотина робота и техника. Автобусите биваха пълни и в едната и в другата посока. Жадни за плажуване и плуване в Южния залив, земляните, извънземните и горноземците, се бяха опознали вече достатъчно. От Замръзналата луна, бяха донесени стотина мислещи диаманти, които искаха да поживеят сред земляните, а се намериха мнозина желаещи, да ги носят със себе си, навсякъде, дори и на плажовете. Мислещите диаманти бяха възхитени от тези преживявания, а някои бяха специално окъпани в морето. 

Когато слязоха от дрона си, четиримата забелязаха и тукашната шатра, където беше оживено и се носеше хубава  музика. Печената риба беше съвсем прясно изловена, а се предлагаше студена бира или вино с лимоната. Четиримата се почерпиха и на това място, пък решиха да се топнат в морето, в залива. Алекс опита и да плува, но бързо се измори и се върна на брега. Неговите четиридесет годинки вече си казваха своето. 

Темата , най- обсъждана от хората напоследък беше- предстоящото селектиране на земляните, за да бъдат дарени някои от тях със вечната младост и дълъг живот, над 1,000 Земни Години, без болести и страдания. Това не представляваше проблем за горноземците, като го постигаха просто със няколко ваксини, на един землянин, а след това той ставаше също като тях, по принцип. Повторно не се налагаха ваксини, а трансформацията към новото състояние беше необратима. Земляните пощуряха да се готвят за селекцията и тестовете, като мнозина от тях бяха добре приети за трансформацията.

Алекс и тримата му другари не останаха настрана от тази тема. Промяната на тяхното ДНК, щеше да бъде направена съвсем скоро, като с това ставаше трансформация към вечна младост, продължителен живот- към 2,000 Земни Години,  без болести и страдания. От направените експертизи беше ясно, че тази трансформация не е опасна за земляните.

Алекс отново запали цигара, замислен по темата, а над главата му печеше радостна- Синята звезда. 

+++++++++++++++++++