Дневникът на Експедицията. Откъс № 55.

 Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 

       Фантастика. 2021. Откъс № 55.  

     +++++++++++++++++++

Изминаха още няколко дни, на борда на космическия кораб Volvo, който беше пристигнал на Западните бази, които сравнително отскоро, бяха във строеж. На чисто новото летище, имаше паркирани още пет кораба. Алекс излезе навън заедно със Палма, Ким и Аш, а там температурите бяха към: -5° C. Синята звезда огряваше силно, мястото наоколо, а хората се радваха на хубавия ден. Освен летището и корабите, паркирани там, друго нямаше почти нищо. Традиционната шатра край летището, вече действаше успешно, а любители на скара и бира или вино, имаше към 150 души. Роботите вече бяха готови и със временна база, където да се подслонят поне техните оператори и техници. Работа имаха и програмистите, тъй като основните програми за роботите бяха твърде стари, та трябваше да се адаптират. 

Алекс запали цигара и се огледа наоколо. Западните бази вече бяха проектирани напълно, поне за около месец, строене, като щяха да се осигурят към 4,000 койки с отопление, във каюти от порядъка на 100 места, 50 места, 20 места. В тази зона климатът изглеждаше много по- мек, отколкото при Северните бази. Това би зарадвало бъдещите жители на тези бази, които все още не бяха пристигнали тук. 

Алекс и тримата му другари, погледаха как се издигат новите общежития на Западните бази, порадваха се на хубавото време, пък поседяха и край камината на шатрата, където се почерпиха.  

 Следобедът напредваше, когато Алекс и Палма отново се усамотиха в техния бокс, за да си съберат и подредят мислите и багажа, докато слушаха хубава музика. За вечерта се очертаваше корабът да отлети, на патрулен полет. До тогава имаше много време. Алекс запали цигара с кафе, зает със мислите си, а на пулта пред него, виждаше как вървят делата на земляните напоследък. Отношенията между земляните и горноземците вървяха благополучно, въпреки, че земляните бяха гости на Двадесетата планета. 

След поредните военни учения на разни места из планетата, земляните- военни, научиха нови неща за Горната земя и нейните Портали. Мнозина от земляните поискаха да се плаща наем за заетите територии, но това им беше любезно отказано. Горноземците имаха съвсем друг поглед върху нещата, по тяхната си логика. 

По някое време, дежурните на кораба, започнаха подготовка за патрулен полет, а няколко екипа стягаха и самия кораб. 

В същото време, корабът Nissan вече патрулираше, на 100 км. височина, над планетата. В оставащото време до отлитането, Алекс се зае да напише нови инструкции за хората си. За един час по- късно, екип Алфа се събираше за обща вечеря, преди отлитането.

*

Докато корабът Volvo набираше височина, Алекс и Палма слушаха музика, и следяха как върви отлитането. Времето се случи тихо и спокойно. Междувременно те прегледаха новините, за земляните по близките светове. В новините както обикновено, нямаше кой знае какви отбелязани събития. Въпреки неудобствата, на планетата продължаваха да пристигат кораби със стотици земляни, желаещи да се заселят тук. Отпуснатия лимит за броя на хората, все още не беше запълнен. 

Алекс се замисли дълбоко, очаквайки в скоро време, да бъде достигната желаната височина на полета. В този час той очакваше важен разговор по телефона, а до него стоеше и мислещия диамант- Синьото око, който с нещо го занимаваше напоследък. 

++++++++++++++