Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev.
Фантастика. 2021. Откъс № 52.
+++++++++++++++++++
Изминаха десетина дни, след това, когато неочаквано дежурните на кораба Volvo, получиха обаждане от Горната земя. На телефона бяха- Управителя на Горната земя, както и нейният Президент. Оказа се, че хората от Горната земя, знаеха за присъствието на земляните, на Двадесетата планета. Както им обясниха, техни пророци бяха предвидили идването на земляните, на Двадесетата планета, преди повече от 200 години. През това време, хората тук бяха обмислили, как да посрещнат земляните. Тукашните хора разбираха, че пророчеството се е сбъднало. Във тази ситуация, и двете страни призоваваха, в никакъв случай да не се стреля...
*
Зарадвани от възможното решение на положението в което бяха се озовали, земляните решиха- да изслушат внимателно горноземците, пък ако трябва да напуснат Двадесетата планета, в краен случай. Зарадва се и Алекс. Той взе всички възможни мерки- да не се използва сила, в никакъв случай.
В един тукашен следобед, на посещение в Северните бази, пристигнаха двама говорители на горноземците, за да обясняват положението на земляните и да ги инструктират- какво да се прави по- нататък.
*
Във следващите времена, земляните продължаваха да се настаняват на Двадесетата планета и да си строят живота на тази планета, след като това вече беше узаконено, а условията на горноземците бяха лесно постижими. Междувременно горноземците поискаха да обучават земляните за някои неща, включително и военно дело. За всички желаещи, щяха да бъдат проведени тестове и изпити, предварително. Разбира се, земляните не приемаха всичко, като “чиста монета”, а внимаваха да не се провали всичко, поради една или друга причина.
*
Така настъпиха едни такива времена, когато земляните и горноземците започнаха да общуват помежду си, като цивилизации, твърде различни една от друга, а отдалечени на огромна дистанция (в смисъл от Земята). Различията биваха толкова големи и много, че дори музиката на едните, биваше странна и интересна, за другите, по принцип.
В един следобед Алекс пушеше цигара, в компанията на екип Алфа, докато обмисляха нещата от последните времена. Според някои от земляните, не беше изключено- просто да са попаднали в капан...
В същото време, сред горноземците се появиха движения, срещу земляните и тяхното “нашествие”...
Според десетте мислещи диаманта, които се намираха в кораба Volvo, то нещата вървяли нормално и започвали да се стабилизират. Тази прогноза зарадва както Алекс, така и останалите земляни, намиращи се на Двадесетата планета, една планета, която не беше за изтърване, по принцип.
*
Няколко дни след това, в един тукашен следобед, Алекс пушеше цигара на терасата си, на кораба Volvo. На земляните бяха одобрени всички издигащи се бази на тази планета, както и Западните бази, които дори не бяха проектирани до този момент. За срок от двадесет години, беше разрешено на земляните да се заселват на тази планета, в смисъл- да не станат твърде много хора. Беше посочен и допустимия лимит на броя им. След като вече работеха за горноземците, земляните започнаха да свикват с това. Всъщност им се плащаше да абсолютно всичко, което правеха, а някои от тях биваха избрани за специална армия, която да брани Двадесетата планета и входовете- Портали, към Горната земя.
В тези времена Алекс стана много известен сред горноземците, които го преследваха, за да получат автограф от него. Разбира се, той не приемаше много горноземци край себе си, заради странната алергия, която го мореше от това.
Докато пушеше поредната си цигара, Алекс умуваше над плановете занапред, сякаш нищо кой знае какво, не се беше случвало...
+++++++++++++++++++
Коментари
Публикуване на коментар