Дневникът на Експедицията. Откъс № 49.

 Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 

       Фантастика. 2021. Откъс № 49.  

     ++++++++++++++++++

Няколко дни по- късно, като “всяко чудо за три дни”, земляните се окопитиха от паниката си, а започнаха да свикват с мисълта за Горния свят, на Двадесетата планета.  Най- изплашените бяха насочени по празните кораби на експедицията, за да бъдат евакуирани, на първо време- към Астероидните бази. В същото време, дежурните на кораба Volvo, организираха разузнавателна мисия, където именно този кораб щеше да иде, броени часове, по- късно. 

Алекс запали цигара, докато обмисляха със екип Алфа, новата разузнавателна мисия, а тя щеше да бъде водена именно от него и от Аш. В очакване на часа за заминаването, екипажите и екипите на кораба, биваха готови. Умишлено корабът тръгваше само със 200 души на борда си, а сред тях- 30 извънземни, а също имаше и доброволци- десет мислещи диаманта, които пожелаха да идат с тях, рискувайки изключително много, себе си...

*

Космическият кораб Volvo отлетя със закъснение от половин час. От разузнаването знаеха координатите на един от Порталите за вход към Горният свят, а именно натам пътуваха. Алекс раздаде специални инструкции, а системите на кораба се задействаха в режим: “бойно разузнаване”. Със това, всичко вече биваше съвсем друго и различно. Алекс запали цигара, докато следеше показанията на радарите и скенерите, а до координатите, имаше към 6 Земни Часа.                                    Докато пушеше цигара, Алекс наблюдаваше полета на кораба, чрез уреди и камери. Наоколо нямаше други летящи обекти, което беше добро начало на мисията. Понеже все още не се знаеше, дали цивилизацията от Горния свят, може да бъде враждебна към земляните, цялата мисия висеше на косъм. Въпреки известен риск, Алекс настоя мисията да продължи, когато някои екипи настояха, това да се отложи. 

По някое време Алекс отпи глътка джин от плоска бутилка, каквато намери в джоба си и се замисли дълбоко. Стратегията имаше няколко резервни плана, а единия от тях предполагаше незабавно изтегляне обратно към Източните бази. В ситуация на повишен риск, корабът продължаваше към координатите. 

*

На около два часа път от координатите, дежурните на кораба прослушваха радио- ефира, за да прихванат някаква информация от Горната земя. Временно около кораба бяха пуснати камуфлажни екрани, за невидимост. Тези екрани имаха годност от десетина часа, а се използваха само в краен случай. Такъв беше случая в тези часове. Джинът затопли и успокои Алекс. Той наблюдаваше зоната наоколо, за да забележи Портала към Горния свят. Това място вече беше уточнено, а се забелязваше със най- обикновен радар. Друг беше въпроса с кодовете за достъп, каквито земляните нямаха на разположение. Със надеждата да се справят с този проблем, дежурните дремеха по пултовете си. 

*

Порталът беше сложно съоръжение, направено да изглежда невидимо. Според размерите му, то корабът можеше лесно да премине през него. В нормално състояние, Порталът беше блокиран със унищожителни лазерни и магнитни полета, които не пропускаха никаква материя, да мине оттам. 

Алекс се беше замислил, докато чакаха, някой да премине през Портала, за да научат кодове за достъп...

+++++++++++++++++++++++++++++