Дневникът на Експедицията. Откъс № 43.

 Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 

       Фантастика. 2021. Откъс № 43.  

      ++++++++++++++++++

Десетина дни по- късно, двата кораба на Експедицията на Алекс, все още се намираха при Южните бази на Двадесетата планета. Алекс пушеше цигара, на терасата на каютата на Екип Алфа и тъжно наблюдаваше наоколо. На космодрума стояха паркирани десетина кораба, а хората бяха хиляди, както и стотици извънземни, като повечето от тях си почиваха в този бордови следобед. 

Алекс се беше замислил над последните дни и нощи, прекарани на това място и носещи нови и нови проблеми. Той извади плоска бутилка с джин от един джоб на униформата си, отпи глътка и заби поглед надалеко към плажовете на Южните бази. Напоследък времето на това място биваше дъждовно, а на тези плажове ходеха, предимно рибарите, за да осигурят апетитна храна за кухните на базите и на корабите тук.

*

Към края на следобеда, Алекс и Палма се разхождаха около кораба Volvo, освежени и ободрени от дъждовете, продължаващи няколко дни. Алекс се беше замислил за свои неща, а около корабите двамата срещаха разни колеги и случайни хора, както и охраната на космодрума, базите и корабите тук. Температурите тук бяха около +2 °C. 

Разходката си двамата приключиха отново пред единия от входовете на кораба, който представляваше товарен асансьор, като можеше да се издига до петнадесет метра над земята, за по- голяма защитеност на самия кораб. Те кимнаха разсеяно на охраната на кораба, а Алекс запали цигара и каза нещо на тайния език на AFJ- (Космическите сили на земляните и съюзниците им). Охраната, която се състоеше от четирима, замръзна на мястото си, а Палма нищо не разбра, понеже отскоро се учеше на тайния език, та не го знаеше перфектно. 

*

Започваше бордовата вечер, когато Алекс се занима да разгледа новините и да се порови из архивите си. В този ден той нямаше кой знае какво добро настроение, но все пак беше имал и по- тежки периоди, по принцип. Малко тъжен и угрижен той се хвана да изиграе още десет партии със мислещия диамант- Синьото око. 

*

Аш, един от най- близките приятели на Алекс, в този ден имаше сериозни проблеми със здравето си. С мисълта да не тревожи другите, Аш прикриваше болките си, но пък шаманът Джи, вече му беше забъркал микс от лечебни билки. Аш, като втори човек в Експедицията, носеше огромни отговорности, а със неразположението си, не успяваше да се справи добре със задачите си. Това не избегна от вниманието на мислещия диамант Синьото око, който се зачуди, как да помогне.

*

Във следващите дни, времето над Южните бази захладня, пък се спуснаха и снегове. В един мрачен сив ден, Алекс пушеше цигара пред един от люковете на каютата на екипа, замислен над проблемите. Той забелязваше някакво отчуждение от страна на Аш, но не можеше да го разгадае. Не му спореше  и шаха със Синьото око. Алекс разбираше, че е позабравил тази игра, покрай другите си задачи, но не беше предполагал, колко е слаб.

В същото време, пет от елитните екипи на Експедицията, обмисляха как да постъпят със цивилизацията на мислещите диаманти- да ги оставят на тяхната си- Замръзналата луна, или да ги приемат по корабите на Експедицията, или пък на Двадесетата планета. До момента никой нищо не беше решил, а самите диаманти- (десетки хиляди), все още умуваха по темата... 
++++++++++++++++++++++++++++++++++