Дневникът на Експедицията. Откъс № 40.


Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 
Фантастика. 2021. Откъс № 40.  
++++++++++++++++++
Десетина дни по- късно, двата кораба се намираха в атмосферата на Двадесетата планета, на височина от 1,000 километра. Алекс нареди- да обикалят планетата, за да сканират за пръв път основния континент, именно където се издигаха Северните бази. Настроението из двата кораба беше оптимистично, в добро настроение беше и Алекс. Той се черпеше със джин и играеше на шах със Синьото око, който пък беше мислещ диамант от Замръзналата луна, където се намираше неговата мислеща цивилизация, наброяваща хиляди мислещи диаманти. Играта на шах превзе съзнанието на Алекс, който не беше подозирал до момента, колко може да бъде слаб на тази игра. Бяха изиграли десет партии, със много слаба игра на Алекс, но той се отказа от игрите, за да обмисля нещата за идващите десет- двадесет дни. Той запали цигара и се загледа по картината под кораба, където проливен дъжд плющеше по дивите джунгли на планетата. Корабът се спусна до към 200 километра над планетата, където запази тази височина и със около 200 км/ч. продължи във хоризонтален полет, сканирайки планетата, а вторият кораб, беше на около два часа полет, след него. 
Следобедът напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш, се оттеглиха в залата за бойни изкуства, където потренираха айкидо със елементи на бокс и каратека. Междувременно пристигнаха също Шон, Джейн, Шао и Никита, а игрите загрубяваха със тяхната намеса. 
Алекс по някое време се измори, поклони се и напусна игрите, което му струваше много точки, но това не го притесни в тези часове. Докато си почиваше задъхан, той си сипа прясна студена вода и замислен погледа, как се справят останалите, без него самия. Докато те изграеха, публиката от към 30 души, повечето от които бяха заложили на Алекс, та пък загубиха големи суми пари. 
*
Във началото на вечерта Алекс обмисляше отново следващите двадесетина дни, със планове за всеки от тях, които имаха по няколко резервни варианти, проиграни на компютрите със добър резултат. Междувременно корабите се спуснаха още по- надолу, пък се задържаха на около 50 километра над планетата, където имаше още по- голяма видимост. Новата планета радваше очите им и ги караше да се радват. А Алекс разпечата нова кутия с цигари, запали една и се загледа в картинката от биноклите на кораба. Оказваше се, че Северните бази, са по случайност, издигнати на най- студеното място от планетата, от странен късмет. Това не притесни никого. Затова пък Южните бази бяха издигнати в зоната на тропически климат, където имаше плажове месеци наред, поне до момента. Алекс не беше се замислял, за тези плажове, но заедно със, взеха решение, в скоро време да погостуват на Южните бази, за да се порадват на плажовете там. Идеята хареса на всички, а мнозина оставаха изненадани, като за пръв път чуваха за тези плажове. Във тези времена на борда на Volvo имаше 300 души екипажи и екипи, и още 300 пътници, като на втория кораб ситуацията биваше същата. Със идеята за плажовете на Южните бази, екипажите и екипите, също така и пътниците, чакаха с нетърпение, да приключи сканирането на континента. 
Замислен Алекс започна още десет партии шах със Синьото око, макар и да беше наясно, че ще загуби…
+++++++++++++++
Откъсите от № 1, до № 27, на този фантастичен роман,
се намират ето тук:
Приятно четене.
https://vale.alle.bg/
++++++++++++++                            


Коментари