Дневникът на Експедицията. Откъс № 37.

Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 
Фантастика. 2021. Откъс № 37.  
++++++++++++++++++

Десетина дни по- късно, космическите кораби: Volvo и Nissan пътуваха към петата от луните на Двадесетата планета. Това се случваше през далечната 6021- ва Земна Година, на дистанция от Земята: около Пет Земни Години. Експедицията на Алекс, който беше нейният Шеф, попадна в близост до съвсем новооткрита планета и по стечения на обстоятелствата, взеха решение да я посетят. На Двадесетата планета, тогава имаше само 100 разузнавачи със двата им космически кораба. От специален червен плик, в кораба на Алекс: Volvo, който разпечатаха при навлизане в близост до тази планета, той получи неограничени права на Командващ за зоната около Синята звезда и Двадесетата планета. От тогава изминаха месеци. Новодошлите хора на тази планета, започваха строежи с помощта на много роботи, като се построиха първите бази на тази планета: Северните бази, за да имат подслон, койки и отопление, всички новопристигнали хора на планетата. Северните бази разполагаха със хиляди места из бетонни постройки, както и нов космодрум, докато старото летище, построено от самите разузнавачи, оставаше за резерва и при аварийни ситуации. На тази новооткрита планета, нямаше разумни форми на живот, нито пък развита цивилизация, а това я правеше собственост на земляните и на планетата Земя. 
Месеци по- късно, след като обиколиха четири от луните на Двадесетата планета, два от корабите на експедицията, приближаваха петата от луните. 
Алекс пушеше цигара, наблюдавайки картина от биноклите на кораба Volvo, от Петата луна. Той беше замислен, гадаейки какво представлява тази луна, на практика. На пулта пред него, стоеше един от намерените хиляди- мислещи диаманти, от Замръзналата луна, а това именно беше диамантът- Синьото око, който беше станал любимец на земляните, във последните дни. 
Синьото око вече разбираше повечето неща от живота на земляните, както и няколко от използваните езици, включително и извънземни. Алекс го беше приел за свой приятел, а диамантът всъщност притежаваше огромен интелект, на особено мъдра форма на живот, трупала знания милиони години, по принцип. 
Алекс разговаряше със диаманта, а той се вълнуваше за съдбата на останалите мислещи диаманти- тяхната мислеща цивилизация, която се намираше на една от тези луни, именно: Замръзналата луна. По принцип, със тях можеше да се случат най- различни събития, включително- да бъдат преместени на самата Двадесета планета. По този въпрос Синьото око, поиска да му бъде дадено време, за размисъл. 
*
Към края на следобеда, кораба Volvo се намираше на около 500,000 километра от Петата луна. Алекс запали цигара, замислен, а напред бяха изстреляни няколко разузнавателни дрона с камери и скенери. Това, което съвсем скоро стана ясно, беше- Петата луна имаше изключително силна радиация, което предполагаше там да има атомно гориво, в огромни количества. Предположението скоро беше потвърдено- Петата луна беше пълна със атомно гориво, в суров вид. От съображения за сигурност, корабите преустановиха приближаването си към тази луна. Тук след време, щяха да пристигнат ядрени специалисти, които да видят с какво разполага луната, а двата кораба на Алекс, се отклониха в друга траектория, за да се завърнат на планетата. 
С това обиколката на петте луни беше завършена, а Алекс беше доволен от това пътешествие.
+++++++++++++++
Откъсите от № 1, до № 27, на този фантастичен роман,
се намират ето тук:
Приятно четене.
++++++++++++++            

 

Коментари